Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Ще ви пратя нещо по куриер. До пет минути ще е при вас.
Куриерът беше Родни, който мигновено забърза по улицата с копие от подготвения съдебен иск от двайсет страници. В същото време Клей тръгна към сградата на съда, за да внесе оригинала. По негови инструкции секретарката започна да разпраща по факса копия до „Уошингтън Поуст“, „Уолстрийт Джърнъл“ и „Ню Йорк Таймс“.
Освен това Пейс бе намекнал, че моментът е подходящ за къса продажба на акции на „Акърман Лаборатърис“, преди курсът им да се е сринал. В петък вечер акциите на фирмата вървяха по 42,50 долара. При отварянето на борсата в понеделник сутрин Клей бе наредил да продадат сто хиляди акции на тази цена, с намерение след няколко дни да си ги купи обратно по 30 долара и да изкара набързо още милион и нещо. Което всъщност беше и целта.
Когато се върна от съда, в офиса вреше и кипеше. Всичките шест открити линии в Лудницата в Манасас бяха непрестанно заети, така че останалите разговори се прехвърляха към главната квартира на Кънетикът Авеню. Родни, Полет и Джона държаха в ръце по една слушалка и разговаряха с потребители на дайлофт, разпръснати из цяла Северна Америка.
— Имам нещо за теб — каза мис Глик и му подаде розово листче, на което бяха записани името и телефонният номер на репортер от „Уолстрийт Джърнъл“. — Освен това мистър Пейс е в кабинета ти.
Макс седеше до прозореца с чаша кафе в ръка.
— Подадох го — каза Клей. — Бръкнахме в гнездото на осите.
— Наслаждавай се на мига.
— Адвокатите им вече се обадиха. Аз пък им изпратих копие от иска.
— Много добре. Сега сигурно бавно умират. Попаднаха в засада и знаят, че скоро ще бъдат заклани. Това е мечтата на всеки адвокат, Клей, възползвай се, докато ти е паднало.
— Седни. Имам да те питам нещо.
Облечен целият в черно както винаги, Пейс се настани в едно кресло и кръстоса крака. Каубойските му ботуши бяха от кожа, прилична на гърмяща змия.
— Ако „Акърман Лаборатърис“ те наеме в момента, как би постъпил?
— Най-важното нещо е пропагандният елемент. Бих започнал незабавно да пускам официални комюникета, да отричам всичко, да обвинявам алчните адвокати. Да защитавам препарата. Главната ми цел, след като бомбата вече е избухнала и от небето се сипе пепел, би била да запазя цената на акциите си. Днес при отваряне на борсата бяха по четирийсет и два и петдесет, което и без това е прекалено ниско. Сега вече вървят по трийсет и три. Ще накарам президента на корпорацията да направи изявление по телевизията. Ще мобилизирам целия отдел за връзки с обществеността да засили пропагандата. Ще наредя на адвокатите ми да организират желязна защита. Ще дам указания на хората от маркетинга да уверяват лекарите, че препаратът е добър.
— Само дето препаратът не е добър.
— За това ще мисля после. През първите няколко дни всичко е само приказки, поне на повърхността. Ако инвеститорите повярват, че препаратът има някакви опасни странични ефекти, те ще напуснат кораба и акциите ще продължат да се сриват. След като пропагандната машина заработи с пълна сила, ще поговоря сериозно с големите шефове. А когато се убедя, че с препарата наистина има проблем, ще се обърна към счетоводния отдел и ще го накарам да пресметне колко ще струват всички обезщетения. С опасно лекарство никога не се отива на съд. Съдебните заседатели могат да те осъдят на колкото си поискат, а тогава губиш контрол върху размера на сумата, която имаш да плащаш. Един съд може да даде на ищеца милион долара. Друг съд в друг щат може да се заинати и да ти друсне двайсет милиона наказателно обезщетение. Всичко е лотария. Така че за мен би било най-добре да плащам извън съда. Както бързо си успял да разбереш, повечето адвокати по групови искове си вземат процента направо от брутната сума, така че с тях лесно се преговаря.
— Колко може да си позволи да плати „Акърман“?
— Фирмата е застрахована поне за триста милиона. Имат още около петстотин милиона в наличност, повечето от които са приходи от дайлофта. Почти са достигнали предела, до който могат да разчитат на банкови кредити, но ако зависеше от мен, бих се подготвил да платя един милиард. И то колкото се може по-бързо.
— Дали „Акърман“ ще побърза?
— След като не са ме наели досега, явно не са много умни. Отдавна ги наблюдавам, наистина не са от най-съобразителните. Както всички производители на лекарства, и те изпитват ужас от съдебни дела. Вместо да използват пожарникар като мен, те подхождат по старомодния начин — разчитат на собствените си адвокати, които, естествено, нямат никакъв интерес от бързо споразумение. Основната фирма, с която работят, е „Уокър-Стърнс“ в Ню Йорк. Скоро ще ти се обадят.