Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Имай ми доверие, Рекс, ще се заринем в пари.
— В момента гледам, че ги ринете в обратна посока.
— За да спечелиш, трябва първо да похарчиш.
— Всички така разправят.
Атаката започна малко след залез на първи юли. Всички, с изключение на мис Глик, бяха насядали пред телевизора в залата за съвещания; точно в 8:32 всякакви разговори утихнаха и те впериха очи в екрана. Беше петнайсетсекунден клип, започващ с красив млад актьор с лекарска престилка, стиснал дебела книга под мишница и вперил честния си поглед в камерата, „Внимание, страдащи от артрит. Ако сте купили с рецепта препарата «Дайлофт», може да ви се наложи да съдите неговия производител. «Дайлофт» се сочи като причина за редица странични ефекти, между които тумори в пикочния мехур.“ В дъното на екрана се изписа с плътни букви следният надпис: ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: АКО ВЗЕМАТЕ ДАЙЛОФТ, ПОЗВЪНЕТЕ НА 1-800-555-DYLO. Докторът продължи: „Незабавно изберете този номер. На открития телефон за жертви на «Дайлофт» ние можем да ви уредим безплатен медицински преглед и изследване. Позвънете веднага!“
За петнайсет секунди всички бяха спрели да дишат, а когато клипът свърши, дълго време никой не проговори. За Клей моментът беше особено мъчителен, защото той току-що бе предприел ожесточена и потенциално поразяваща атака срещу огромна корпорация, която без съмнение щеше да му отговори подобаващо. Ами ако Макс Пейс се бе излъгал по отношение на препарата? Ами ако използваше него, Клей, като пешка в някаква чудовищна игра на шах между гиганти? Ами ако Клей не беше в състояние да докаже, че тъкмо този препарат причинява туморите? От няколко седмици си блъскаше главата с тези въпроси и бе разпитвал Пейс поне хиляда пъти надълго и нашироко. Дори на два пъти се бяха скарали и си бяха разменили остри думи. Накрая Макс се бе принудил да му предостави откраднатия, или поне неправомерно придобит, доклад за страничните ефекти на лекарството, а на свой ред Клей бе помолил един стар познат от общежитието от Джорджтаун, понастоящем лекар в Балтимор, да му хвърли един поглед. Докладът изглеждаше надежден и подобаващо зловещ.
Най-после Клей се бе убедил, че той е правият, а „Акърман“ — неизправната страна. Но когато видя клипа и съдържащото се в него обвинение, отново усети как коленете му омекнаха.
— Доста гадничко — обади се пръв Родни. Бе гледал записа поне десетина пъти, но на телевизионния екран всичко изглеждаше още по-плашещо. От „Ист Медия“ им бяха обещали, че всяко излъчване на рекламата ще бъде видяно от 16 процента от зрителската аудитория на всяка телевизионна станция. Клипът щеше да се пуска през ден в продължение на дванайсет дни по деветдесет станции от Източното до Западното крайбрежие. По предварителни изчисления щяха да го видят около осемдесет милиона души.
— Ще свърши работа — обади се Клей, влизайки в ролята си на лидер.
През първия час клипът бе излъчен от трийсет телевизионни станции по Източното крайбрежие, през следващия от други осемнайсет в Централната часова зона; на четвъртия час от началото на кампанията той достигна до Западното крайбрежие и бе пухнат по четирийсет и две станции. Само за първата вечер малката фирма на Клей похарчи 400 000 долара за тотална реклама.
Безплатните телефонни линии прехвърляха всички разговори от цялата страна до Лудницата — така бяха нарекли новонаетите помещения на юридическа фирма „Дж. Клей Картър II“. Там шестимата нови стажанти отговаряха на позвъняванията, попълваха формуляри, задаваха въпроси по предварителен списък, насочваха интересуващите се към специално създадената интернет страница с информация по случая „Дайлофт“ и обещаваха на всеки клиент в скоро време да му позвъни някой от адвокатите на фирмата. Два часа след излъчването на първия клип всички линии бяха заети. Номерата на онези, които не можеха да се свържат, се записваха от компютър; същевременно гласово съобщение насочваше и тях към интернет страницата.
Точно в девет на следващата сутрин телефонът на бюрото на Клей иззвъня. Беше някакъв адвокат от голяма фирма на същата улица, който заяви, че представлява „Акърман Лаборатърис“ и че настоява рекламата да бъде спряна незабавно. Държеше се надуто и снизходително, като заплаши Клей с всевъзможни юридически процедури и неприятности, ако не свие знамената. Разменени бяха остри думи, после тонът се поуспокои.
— Ще бъдете ли в офиса си до няколко минути? — запита Клей.
— Да, разбира се. Защо?