Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Бих искал да се запознаем, Клей. Мисля, че двамата можем да поработим заедно. Аз самият бях по следите на „Дайлофт“ още преди два месеца. Ти ме изпревари, но в тая работа има достатъчно пари и за двама ни.
Клей нямаше кой знае какво желание да се мушне в кревата с Патън Френч. От друга страна, неговите способности да измъква огромни обезщетения от фармацевтичните компании бяха легендарни.
— Можем да поговорим — каза Клей.
— Виж какво, в момента летя за Ню Йорк. Какво ще кажеш да се отбия във Вашингтон и да те взема със себе си? Купих си нов „Гълфстрийм 5“ и много държа да ти го покажа. Ще наема хотел в Манхатън, довечера ще си направим една приятна вечеря. Ще поговорим делово. Утре късно следобед те оставям вкъщи. Какво ще кажеш?
— В момента съм доста зает. — Клей живо си припомни отвращението, с което бе слушал как мимоходом Френч споменава луксозните си играчки по време на лекцията в Ню Орлиънс. Новият „Гълфстрийм“, яхтата, замъкът в Шотландия…
— Не се съмнявам. Аз също съм доста зает. Кой не е? Но това може да се окаже най-доходното пътуване в живота ти. Не можеш да ми откажеш. Ще те чакам на „Рейгън Интърнешънъл“ след три часа. Става ли?
Освен да проведе няколко телефонни разговора и да поиграе тенис по-късно следобед, Клей нямаше работа този ден. Телефоните в офиса му звъняха безспир и ужасени пациенти търсеха помощта му, но Клей имаше хора, които да се занимават с това. А и не бе ходил до Ню Йорк от няколко години.
— Става, защо не? — отвърна той; като се замисли, не толкова му се искаше да се качи на един „Гълфстрийм 5“, колкото да похапне в някой знаменит нюйоркски ресторант.
— Мъдър ход, Клей. Мъдър ход.
Частният терминал на „Рейгън Интърнешънъл“ беше задръстен от нервно подтичващи шефове на компании и федерални бюрократи. Близо до рецепцията симпатична брюнетка с къса пола държеше ръчно изписана табелка с името му. Клей се приближи и й се представи. Казваше се Джулия, без фамилно име.
— Моля, последвайте ме — усмихна се лъчезарно Джулия.
Минаха през изхода към чакащия ги летищен ван. Отстрани покрай рампата бяха паркирани дузини частни самолети — „Лиър“, „Фолкън“, „Хокър“, „Сайтейшън“, „Чалънджър“; други бавно пълзяха към пистата или към терминала. Наземни служители регулираха движението; крилата на самолетите се разминаваха понякога на сантиметри, ревяха двигатели, шумът беше влудяващ.
— Откъде идвате? — запита Клей.
— Базата ни е край Билокси — отвърна Джулия. — Там е главният офис на мистър Френч.
— Преди две седмици го слушах в Ню Орлиънс.
— Да, там бяхме. Рядко се прибираме у дома.
— Доста часове работи, нали?
— Около сто седмично.
Ванът спря пред най-големия самолет по цялата дължина на рампата.
— Ето ни и нас — каза Джулия.
Слязоха, един пилот грабна пътната чанта на Клей и изчезна с нея в самолета.
Завариха Патън Френч на телефона, разбира се. Той махна на Клей за добре дошъл, докато Джулия пое сакото му и го запита какво да му донесе за пиене. Само чаша вода, каза той, с резенче лимон. От първия поглед към вътрешността на частния самолет му се взе дъхът. Рекламните филмчета, които бе гледал в Ню Орлиънс, бледнееха пред великолепието на оригинала.
Въздухът в салона беше напоен с аромат на кожа, на много, много скъпа кожа. Седалките, облегалките за глави, подлакътниците, дори плотовете на масите бяха от кожа в различни отсенки на синьо и бежово. Осветителните тела и копчетата на разните уреди бяха позлатени. Дървените части бяха тъмни, може би махагон, с дебел слой лак. Приличаше на луксозен апартамент в петзвезден хотел, само дето имаше крила и двигатели.
Клей беше метър и осемдесет на ръст, а таванът се издигаше високо над главата му. Салонът беше просторен и издължен, а в задната част имаше нещо като офис. Тъкмо там беше седнал Френч, който продължаваше да говори по телефона. Барът и кухнята бяха непосредствено зад пилотската кабина. Джулия се върна с чаша вода.
— По-добре седнете — каза му тя. — След минута потегляме.
Когато самолетът пое към пистата, Френч рязко прекъсна разговора си и се затича напред. Нахвърли се върху Клей с крепко ръкостискане, многозъба усмивка и още извинения, задето не се били запознали в Ню Орлиънс. Беше пълен, но с още гъста, красиво посивяла коса, сигурно имаше петдесет и пет и гонеше шейсетте. От всяка пора на тялото му бликаше неизтощима енергия.