Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Ами, ъъъ, това дали не е тайна все пак?
— Не, сър. — Разбира се, че беше тайна, защо иначе здравният картон на всеки пациент щеше да съдържа поверителна информация? Ала тези малки лъжи бяха нужни, успокояваше се Клей. В името на голямата цел. Мистър Уърли и хиляди като него никога нямаше да узнаят, че вземат опасен препарат, ако не се намереше някой да им го каже. Във всеки случай нямаше да го научат от „Акърман“. Така че Клей си вършеше работата.
— Добре де, взимам го.
— От колко време?
— От около година. Много помага.
— Някакви странични ефекти?
— Като например?
— Например кръв в урината, парене при уриниране. — Клей се беше примирил с факта, че през следващите месеци ще разговаря с хората основно за урина и пикочни мехури. Това нямаше как да се избегне.
Още едно от нещата, които не се изучаваха във факултета.
— Не. Защо?
— Разполагаме с научни данни, които фирмата производител „Акърман Лаборатърис“ се опитва да прикрие. Установено е, че у някои пациенти препаратът предизвиква тумори в пикочния мехур.
И така, мистър Тед Уърли, който само допреди минути си бе гледал мирно и тихо мача по телевизията и нищо лошо не бе сторил никому, сега щеше да прекара няколко безсънни нощи в тревоги за туморите, които бързо нарастваха в пикочния му мехур. Клей се чувстваше като престъпник; идеше му да се извини и да затвори, но още веднъж си каза, че работата трябва да бъде доведена докрай. Как иначе мистър Уърли щеше да научи истината? Ако бедният човечец наистина имаше тумори, нямаше ли да е по-добре да знае за тях?
Хванал слушалката с една ръка и разтриващ замислено лицето си с другата, мистър Уърли заяви:
— Знаете ли, сега се сещам, че преди няколко дни май наистина имах парене.
— Какви ги приказваш? — чу Клей гласа на мисис Уърли някъде отстрани.
— Не се обаждай, ако обичаш! — каза мистър Уърли на мисис Уърли.
Клей се намеси, преди да са се скарали:
— Моята фирма представлява много потребители на дайлофт. Препоръчвам ви да се изследвате.
— Как, къде?
— Прави се тест на урината. Ние имаме собствен медицински персонал, можем да ви изследваме още утре. Безплатно.
— Ами ако ми открият нещо?
— Тогава ще обсъдим възможностите. Когато след няколко дни се разчуе за страничните ефекти, изведнъж ще започнат дела. Моята фирма ще води атаката срещу „Акърман“. Бих желал да ми станете клиент.
— Може би трябва да се посъветвам с лекаря си.
— Разбира се, това си е ваше право, мистър Уърли. Но той може да се окаже страна по проблема. Все пак нали ви е предписал препарата! Най-добре е да потърсите неутрално становище.
— Чакайте малко. — Мистър Уърли покри слушалката с ръка и оживено заспори със съпругата си. Когато се върна на телефона, той каза: — Не смятам за разумно да съдя доктора си.
— Аз също. Моята специалност са големите корпорации, които причиняват вреда на хората.
— Да спра ли да взимам лекарството?
— Първо да ви направим изследванията. До лятото дайлофтът ще бъде изтеглен от пазара.
— Къде да ида да си направя теста?
— Нашият лекар е в Чеви Чейс. Можете ли да отидете утре?
— Ами да, защо не? Вижда ми се глупаво да чакам, не смятате ли?
— Така е. — Клей му даде името и адреса на един лекар, когото Макс Пейс бе наел. Прегледът, който нормално струваше осемдесет долара, щеше да излезе на Клей триста, но такава беше цената на успеха.
Когато се уговориха за подробностите, Клей още веднъж се извини за безпокойството, благодари за отделеното време и остави бъдещия си клиент да догледа мача, страдайки. Едва когато затвори телефона, усети едрите капки пот над веждите си. Да вербува клиенти по телефона? Що за адвокат беше той?!
Богат, отговори си сам Клей.
За тази работа беше нужна дебела кожа — нещо, което Клей не притежаваше и не беше сигурен дали ще успее да придобие.
Два дни след този разговор Клей спря колата си пред къщата на семейство Уърли, които го посрещнаха на входната врата. При теста, който включваше и цитологична намазка, му били открити анормални клетки в урината — ясен признак, според Макс Пейс и неговите подробни, макар и неправомерно придобити научни данни, за наличие на тумори в пикочния мехур. Мистър Уърли бил насочен към уролог, който щял да го прегледа следващата седмица. Огледът и отстраняването на туморите щели да бъдат извършени с методите на трансуретралната хирургия, чрез вкарване на миниатюрна канюла със скалпел през пениса в мехура. Операцията била сравнително рутинна, но мистър Уърли беше уплашен до смърт. Двамата с мисис Уърли не бяха спали две нощи.