Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Колкото и да му се искаше, Клей нямаше как да им каже, че туморите вероятно са доброкачествени. По-добре беше това да сторят лекарите след операцията.
На чаша нес кафе с изкуствена сметана на прах Клей им обясни клаузите по договора за адвокатски услуги и отговори на въпросите им за предстоящото дело. С подписа си върху пунктираната линия Тед Уърли стана първият ищец по случая „Дайлофт“ в цялата страна.
Известно време изглеждаше, че ще си остане единствен. След безкрайни увещания по телефона Клей успя да убеди единайсет души да изследват урината си. Всичките дадоха отрицателен резултат.
— Давай, не отстъпвай — пришпорваше го Макс Пейс. Около една трета от хората или не вярваха, че Клей говори сериозно, или направо му затваряха телефона.
Тримата с Родни и Полет разделиха списъците на бели и чернокожи потенциални клиенти. Очевидно чернокожите не бяха толкова мнителни, колкото белите, защото по-лесно се съгласяваха да отидат на лекар. Може би се радваха на проявеното към здравето им внимание. Или пък, както подхвърли веднъж Полет, просто нея повече я биваше да ги баламосва.
До края на седмицата Клей записа още трима клиенти, дали положителни резултати за наличие на ненормални клетки. Със съвместни усилия Родни и Полет бяха уговорили още седем.
Щурмовият отряд по случая „Дайлофт“ беше готов за атака.
17
Парижкото приключение излезе на Клей общо 95 300 долара според пресмятанията на Рекс Критъл — човека, който все по-добре опознаваше почти всички страни на неговия живот. Критъл беше заклет експерт-счетоводител, чиято счетоводна къща се намираше на етажа под офиса на Клей. Едва ли беше за чудене, че пак Макс Пейс бе насочил Клей към него.
Поне веднъж седмично Клей слизаше по задното стълбище до офиса на Критъл или Критъл се качваше при него и двамата се съвещаваха около половин час как най-добре да бъдат стопанисвани парите на Клей. Компютърната счетоводна програма за една юридическа фирма се оказа проста за ползване и лесна за инсталиране. Мис Глик нанасяше всички данни по пера и направо ги пращаше на Критъл по електронната поща.
Според Критъл подобно внезапно богатство почти сигурно щеше да предизвика ревизия от федералните данъчни власти. Независимо че Пейс твърдеше обратното, Клей държеше на изрядно счетоводство без никакво извъртане, представяне на фиктивни разходи и укриване на данъци. Внезапно се бе оказал богат — далеч по-богат, отколкото някога бе мечтал. Какъв беше смисълът да се опитва да мами държавата. По-добре да си плати данъците и да спи спокойно!
— Какво е това плащане за половин милион долара на „Ист Медия“? — запита Критъл.
— Поръчали сме телевизионни реклами за набиране на клиенти. Това е първата вноска.
— Вноска ли? Още колко има? — Критъл вдигна очи над очилата си; Клей и преди бе срещал този негов поглед.
— Общата сума е два милиона. След няколко дни завеждаме ново голямо дело. Успоредно с това подемаме рекламна блиц кампания, която сме поръчали на „Ист Медия“.
— Е, добре — каза Критъл, който очевидно се стряскаше от подобни големи разходи. — Надявам се все пак, че това ще ви донесе допълнителни хонорари.
— И аз се надявам — засмя се Клей.
— А какъв е този офис в Манасас? Тук има платен наем в размер на петнайсет хиляди долара.
— Разширяваме се. Вземам още шестима стажанти и съм им наел там офис, понеже е по-евтино.
— Радвам се, че разликата в цените ви интересува все пак. Шестима стажанти, казвате.
— Да, четирима вече са назначени. Договорите и заповедите за заплати са на бюрото ми.
Няколко мига Критъл внимателно разглежда извлечението; през очилата му проблясваха въпроси като на компютърен екран.
— Мога ли да запитам защо са ви нови стажанти, като имате толкова малко дела?
— Интересен въпрос — отвърна Клей. Той му разправи съвсем накратко за предстоящия групов иск, без да дава подробности за препарата и за фирмата производител. Критъл с нищо не показа дали е доволен от обяснението. Като счетоводител той по природа беше скептичен към всякакви стратегии, насърчаващи воденето на съдебни дела.
— Убеден съм, че знаете какво вършите — каза накрая той, макар да си мислеше точно обратното.