Кралят на исковете

— Моите реклами тръгват от утре. При мен има шестима щатни служители, които се занимават само с реклама. Шестима души на щат, представяш ли си? Които никак не ми излизат евтино.

Джулия се появи с два подноса с храна — върху единия имаше чиния скариди, а върху другия плато със сирена и различни салами, филета и всякакви други деликатеси, на някои от които Клей дори не им знаеше имената.

— Донеси една бутилка от чилийското вино — нареди Патън. — Сигурно е изстинало вече. Обичаш ли вино? — запита той Клей, като сграбчи една скарида за опашката.

— Донякъде. Не съм специалист.

— Аз обожавам вино. Само в самолета държа стотина бутилки. — Той схруска още една скарида. — Както и да е. Според нас има някъде между петдесет и сто хиляди случая на увредени с „Дайлофт“. И вие ли ги изкарахте толкова?

— Сто хиляди ми изглежда множко — предпазливо каза Клей.

— Малко се притеснявам за „Акърман“. Вече на два пъти съм съдил компанията. Ти знаеше ли?

— Не.

— Беше преди десет години, по онова време още имаха много пари. Оттогава се заредиха куп некадърни изпълнителни директори, които купиха множество губещи компании. Сега имат над десет милиарда дългове. Тъпа работа. Типичните грешки на 90-те години: банките изсипват пари на големите корпорации, те ги вземат и се опитват да изкупят целия свят. Както и да е, засега „Акърман“ не е застрашен от фалит. И положително има застраховка. — Френч явно хвърляше въдици и Клей реши да захапе кукичката.

— Застрахован е за триста милиона — каза той. — Заделил е около половин милиард за обезщетения по случая с „Дайлофт“.

На Френч едва не му потекоха лигите при тази новина. Той дори не се опита да скрие възхищението си.

— Прекрасно, синко, направо фантастично. Сигурна ли е тази информация?

— Напълно. Имаме вътрешни източници, готови да ни кажат всичко, както и резултати от лабораторни изследвания, които не би трябвало да притежаваме. С лекарство като „Дайлофт“ за „Акърман“ е по-добре да не се мярка пред съдебни заседатели.

— Жестоко! — промълви Френч, докато попиваше думите му със затворени очи. Един изгладнял млад адвокат не би се радвал така на първата си що-годе прилична автомобилна катастрофа.

Джулия се върна с бутилката вино, което започна да налива в две безценни стъклени чашки. Френч го подуши бавно и когато прецени, че ароматът е задоволителен, отпи една малка глътка. Премлясна, кимна благосклонно и се наведе напред за още клюки.

— Има страшна тръпка в това да спипаш една голяма, богата, надменна корпорация в някаква мръсна, дребна, гадна афера, Клей. Тръпка, която е нещо повече и от секса. Най-сладката тръпка, която познавам. Да спипаш тези алчни негодници как пускат на пазара негодни продукти, с които причиняват вреда на невинни хора, и на теб, адвоката, да се падне честта да ги накажеш. Аз за това живея. Разбира се, парите също са страхотни, но те идват чак след като си спипал лошите. Никога няма да спра, колкото и пари да натрупам. Хората си мислят, че съм алчен, понеже и сега мога да се оттегля и да прекарам остатъка от живота си на някой морски бряг. Каква скука! По-скоро бих навивал по сто часа на седмица в гонене на големите мошеници. На това му викам аз живот.