Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Седнаха един срещу друг на една от масите.
— Хубава машина, а, какво ще кажеш? — подхвърли Френч, като посочи неопределено с ръка интериора на самолета.
— Не е лоша — отвърна Клей.
— Ти купи ли си самолет вече?
— Още не. — Отговорът наистина накара Клей да се почувства непълноценен. Що за адвокат беше той, като нямаше дори частен самолет?
— И това ще стане, синко. Човек без самолет в днешно време… Джулия, сипи ми един скоч. Това ми е четвъртият. Самолет, искам да кажа, не скоч. Плащам на дванайсет пилоти да ги карат. И на пет Джулии. Готина е, нали?
— Става.
— Увеличава разходите, но и хонорарите не са малко. Ти чу ли ме в Ню Орлиънс?
— Да. Достави ми голямо удоволствие — послъга Клей. Изложението на Френч, макар и отблъскващо с вулгарността си, беше много поучително и донякъде забавно.
— Мразя да говоря така за пари, но се съобразявах с публиката. Повечето от онези момчета рано или късно ще се обърнат към мен за някой голям групов иск. Трябваше да ги понахъся малко, нали разбираш? Изградил съм най-мощната фирма за групови искове в Америка, но не се занимавам с дребни риби. А когато съдиш компании като „Акърман“ и другите от списъка на „Форчън 500“, трябва да си добре подготвен, да имаш як финансов гръб. Техните финансови възможности са безкрайни, така че аз просто се опитвам да изравня условията на играта.
Джулия му донесе питието, седна и закопча колана. Беше готова за излитането.
— Искаш ли обяд? — запита Френч. — Тя може да ти сготви каквото й кажеш.
— Не, благодаря. Не съм гладен.
Френч отпи голяма глътка от уискито, облегна се и притвори очи, сякаш се молеше, докато гълфстриймът излети. Клей използва паузата, за да огледа още веднъж интериора на самолета. Беше толкова луксозен, така изпипан до най-малкия детайл, че беше направо неприлично. Може би струваше между четирийсет и четирийсет и пет милиона долара! А според клюките, които бе дочул на събирането в „Ройъл Сонеста“, моделът бил толкова търсен, че фирмата не смогвала да изпълни поръчките и имало списък на чакащи за две години напред!
Само след няколко минути машината бе набрала нужната височина, Джулия изчезна в кухнята, а Френч прекъсна медитацията си и отпи още една голяма глътка уиски.
— Вярно ли е това, дето го пише в „Джърнъл“? — запита той с по-спокоен тон. Клей вече свикваше с резките, драматични промени в настроението на своя домакин.
— Горе-долу са налучкали истината.
— За мен са писали два пъти на първа страница, и двата пъти нищо добро. Те не си падат много по такива като нас, но това не бива да те изненадва. Никой не ни обича, както ще имаш възможност сам да се убедиш. Но пък с парите, които изкарваме, можем да го преживеем някак. Ще свикнеш. Всички рано или късно свикваме. Навремето се запознах с баща ти. — Докато говореше, очите му непрекъснато се присвиваха и шареха трескаво наоколо, сякаш мисълта му вървеше с три изречения напред.
— Така ли? — Клей не беше сигурен дали може да му вярва.
— Преди двайсетина години работех в Министерството на правосъдието. Водехме дела за някакви индиански земи. Всичко приключи, когато индианците наеха Джарет Картър от Вашингтон да ги представлява. Баща ти беше много добър.
— Благодаря — отвърна Клей, обзет от огромна гордост.
— Да ти кажа, Клей, тази засада, дето им я погоди с дайлофта, беше направо шедьовър. Много оригинален подход. В повечето случаи информацията за опасно лекарство се разпространява твърде бавно, с натрупване на все повече оплаквания на пациенти. Самите лекари са нерешителни, когато комуникират помежду си. Получават пари от фармацевтичните компании, така че нямат интерес да бият барабана, когато нещо се издъни. В повечето щати докторът е този, който опира пешкира, понеже той е предписал лекарството. Адвокатите се намесват едва по-късно. Чичо ти Роджър от Баджър Крийк, Луизиана, един ден почва да пикае кръв. Минава цял месец, преди да се оплаче на доктора си, после още месец, преди докторът да се сети да му спре чудотворното лекарство, дето самият той го е предписал. Чичо ти Роджър може да реши да се посъветва със семейния адвокат, а може и не. Пък и семейният адвокат обикновено е някакъв провинциален книжен плъх, който повече от разводи и завещания не е виждал през живота си и няма да се сети да заведе групов иск, дори да му натопиш лицето в цяла кофа с мотиви. Опасните медикаменти наистина са трудни за откриване, искат време.