Приключението на коледния пудинг

— Възможно е да го правят — рече Еркюл Поаро.

— Трябва да призная, че имаш странен начин на мислене, Поаро. Цялата тази полицейска работа май ти е разрушила идеалите.

— Все пак — усмихна се белгиецът, — ще бъде интересно да се направи списък на нещастните случаи с хора над шейсет години. Уверявам те, че тогава много любопитни мисли биха се родили в главата ти.

— Проблемът ти е, че постоянно търсиш престъплението, вместо да чакаш то да дойде при теб.

— Извинявам се — примигна Поаро, — че говоря за онова, което вие наричате служебни въпроси. Разкажи ми за себе си, приятелю. Как си? Как я караш?

— Пълна каша! — отвърна Бонингтън. — Това е проблемът на света днес. Твърде много каши и твърде много префинен език. Префиненият език помага да се прикрие кашата. Точно както сосът с много подправки прикрива развалената риба. Предпочитам прясно филе от сьомга без никакъв сос.

В този момент Моли му поднесе рибата и той изръмжа одобрително:

— Знаеш точно как я обичам, моето момиче!

— Е, доста редовно ни посещавате, нали, сър? Би трябвало да съм научила какво ви харесва.

— Дали хората винаги поръчват едно и също? — обади се Поаро. — Понякога не променят ли?

— Не и господата, сър. На дамите им се случва, но господата винаги поръчват едно и също.

— Какво ти казах? — изръмжа Бонингтън. — Жените проявяват принципно неправилно отношение към храната! — Той огледа ресторанта. — Странно нещо е светът. Виждаш ли онзи стар човек с брада в ъгъла? Моли ще ти каже, че е тук всеки вторник и четвъртък вечер. Идва вече близо десет години. Станал е нещо като забележителност на заведението. И въпреки това никой не знае името му, нито къде живее, нито пък с какво се занимава. Като се замисли човек, май не е нормално.

Когато сервитьорката донесе порциите с пуешко, той каза:

— Виждам, че Старото татенце все още идва тук?

— Така си е, сър. Идва във вторниците и четвъртъците. Това са неговите дни. Но миналата седмица пристигна в понеделник. Много се изненадах. Реших, че съм объркала дните и че сигурно е вторник, а не съм разбрала. Но той дойде и на другата вечер. Понеделникът се оказа нещо като извънреден.

— Интересно отклонение от навиците — промърмори Поаро. — Чудя се каква ли е била причината?

— Ами, сър, ако питате мен, мисля, че беше разстроен или разтревожен.

— Какво ви накара да си го помислите? Поведението му?

— Не, сър, не точно поведението му. Беше много тих, както обикновено. Никога не казва нещо повече от „добър вечер“, когато пристига, и „довиждане“, когато си тръгва. Не. Беше поръчката му.

— Поръчката му?

— Май ще ми се изсмеете, господа — изчерви се Моли. — Но когато един човек се храни тук в продължение на десет години, научаваш какво обича и какво не. Не понасяше мазно или пък къпинов пай. Никога не съм го виждала да поръчва гъста супа. Онзи понеделник обаче той поръча гъста доматена супа, бифтек и къпинов пай! Сякаш изобщо не се интересуваше какво поръчва!