Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на пеперуди
Колекционерът на пеперуди - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на пеперуди

Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:

Годината е 1965, действието се развива в университетски град в Кънектикът, а полицията все още не използва психологическия профил за разкриване на серийните убийци. Лейтенант Кармайн Делмонико трябва да се учи сам в хода на разследването, в което убиецът е винаги две стъпки пред него.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 149
Перейти на страницу:

— На Чък му се иска да се възпротиви, но професорът няма да го подкрепи. Те имат интересни отношения още от деца и подозирам, че и тогава професорът е бил шефът. — Забеляза, че Кори се кани да премести уред от фини стъклени тръби върху полегата подложка и изпищя. — Не смейте да пипате „Нателсон“-а! Ако го счупите, ще пеете сопрано в хора на виенските момчета!

— Не мисля, че е достатъчно голям, за да може в него да се скрие нещо — спря ги и Кармайн. — Вижте в онзи шкаф.

Провериха всеки шкаф от първия етаж до тавана, но не намериха нищо. Дойде и Пол да претърси операционната, провери всяка повърхност, която би могла да задържи течност.

Накрая каза:

— Съмнявам се, че тук има нещо интересно. Тази госпожа Либман поддържа безупречна хигиена, никога не забравя да изчисти ъглите или скритите места.

— Според мен — присъедини се и Ейб към общото униние — в „Хъг“ може и да са влизали части от трупове, но те са били опаковани, преди да влязат тук, и са пристигали от нечия кола право в хладилника на отделението за животни.

— Неуспешно упражнение, което въпреки това ни подсказа нещо — каза Кармайн. — Каквато и да е ролята на „Хъг“ в случая, поне знаем, че не е затвор за живите и склад за мъртвите момичета.

Глава 11

Понеделник, 13 декември 1965 г.

Проблемът с проточили се разследвания като това на Чудовището бе, че вместо работата да се върши постепенно, се работеше на приливи и отливи. Неделята мина в опити за четене, превключване на телевизионни канали, безцелни обиколки из апартамента. Затова в понеделник, в девет сутринта Кармайн пристигна с известно облекчение в „Хъг“. И намери тълпа чернокожи мъже, струпани пред входа. Носеха плакати „Убийци на деца“ и „Расисти“. Повечето бяха с якета на „Черната бригада“ и военни панталони. Наблизо имаше паркирани две полицейски коли, но демонстрантите бяха мирни, задоволяваха се само да викат и вдигат свит юмрук, жест, който лично Мохамед ел Неср беше измислил. Нямаше никого от лидерите на „Черната бригада“, забеляза Кармайн. Тези бяха дребни риби, дошли с надеждата да хванат един-двама телевизионни журналисти в мрежите си. Пуснаха Кармайн да отиде до изхода, без да му направят нищо, ако не се броят няколкото подвиквания „Прасе!“.

Естествено новините през уикенда отделиха централно място на Франсин Мърей. Кармайн беше предал навреме на Силвестри предупреждението на Дерек Деймиън и въпреки че нищо не се бе случило до днес, всяко ченге с добра интуиция би надушило, че се задават проблеми. Холоуман не беше единственият замесен град, но изглежда се превръщаше в център на недоволството по принцип и конкретно по случая. Обвързването на разследването с „Хъг“ гарантираше, че вестниците няма да окичат главите на Джон Силвестри и Кармайн Делмонико с лаврови венци. Коментарите през уикенда бяха пълни с обвинения в полицейска некомпетентност.

— Видяхте ли ги? — От устата на професора хвърчаха слюнки, когато Кармайн влезе в кабинета му. — Видяхте ли ги? Демонстранти, тук!

— Трудно бих ги пропуснал, професоре — каза сухо Кармайн. — Успокойте се и ме чуйте. Можете ли да се сетите за някого, който има зъб на „Хъг“? Например някой пациент?

Професорът не беше измил великолепната си коса и самобръсначката му беше пропуснала толкова, колкото бе успяла да обръсне. Все признаци на сриващо се его, разпадащ се личностен интегритет или както там го наричаха психиатрите.

— Не знам — отговори той, сякаш Кармайн го бе попитал нещо напълно откачено и немислимо.

— Вие преглеждате ли пациенти?

— Не, от години не го правя, само в изключителни случаи консултирам пациенти, от които всички други са се отказали. Откакто е открит „Хъг“, аз съм тук изцяло на разположение на моите учени, обсъждаме проблемите им, ако се натъкнат на някоя дилема или пък ако нещо се обърка. Съветвам ги, понякога им подсказвам нови посоки, които да изследват. Като прибавим и преподавателската ми работа и четенето, не ми остава никакво време да преглеждам пациенти.

— Кой преглежда пациенти? Освежете паметта ми.

— Адисън Форбс най-вече, тъй като неговата научна работа е изцяло клинична. Доктор Понсонби и доктор Финч приемат известен брой пациенти, а доктор Полоновски има голяма клиника. Той е много добър в сферата на малабсорбционните синдроми.

На Кармайн му се щеше да попита какво им пречи да говорят на нормален език? Но каза само:

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)