Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Щом усети, че може що–годе нормално да ходи, тръгна към далечния край на алеята, откъдето се чуваше шум от движението на коли и от време на време — нечий пиянски смях. Когато стигна дотам, предпазливо спря. Слаб дъждец ръмеше бавно и монотонно над покривите като в американски шпионски филм. Из целия град се носеше грохотът на приближаващата се буря. Изведнъж дъждът се усили и капките заподскачаха по тротоара и асфалта на улицата. Той вдигна яката на палтото си и сви рамене.
Огледа се и се ослуша за нещо необичайно. Беше се подвел и попадна в капан, за който не подозираше. Системата му за сигурност не беше сработила. Как се бе случило така? Имаше само един човек, с когото беше влязъл в контакт след пристигането си в Мюнхен. Вагнер, свръзката, с когото се беше срещнал в музея „Новата пинакотека“. Освен ако не го бяха проследили от летището до ателието на часовникаря, нямаше кой друг освен Вагнер да е информирал Джамията за търсенията му. Надушването на опашки беше по-скоро изкуство, отколкото наука, а Борис беше майстор в това изкуство. Сигурен беше, че не са го проследили.
Оставаше да е Вагнер или каквото там беше истинското му име и Карпов щеше да е в опасност, докато не спре изтичането на информация. Най-разумно беше да се обади на Иван и да му съобщи, че Вагнер играе и за другата страна. Извади телефона си и тъкмо се канеше да набере номера, когато внезапният блясък от светкавица освети мъжа, застанал във входа право срещу началото на алеята. Само след секунда се стовари грохотът от гръмотевицата.
Борис долепи телефона до ухото си и започна да говори, сякаш наистина се обажда на някого. Междувременно се заоглежда наляво и надясно по улицата, без да спира поглед на потъналия в мрак вход насреща си.
Прибра телефона и с ръце в джобовете тръгна забързано наляво под дъжда. След три пресечки влезе в една бирария. Заведението беше топло, шумно и миришеше на наденички и бира. Таванът му беше остъклен и създаваше впечатлението, че се намираш навън, без обаче да си изложен на капризите на времето. Той се отръска от капките, проправи си път през посетителите и сервитьорите и седна на дълга маса в задната част на помещението.
Внезапно се почувства зверски гладен и си поръча всичко, на което му беше замирисало на влизане. Бирата пристигна веднага в огромна халба от порцелан и метал. Той отпи две глътки и я остави на масата. От двете му страни разгорещени германци ядяха, пиеха, викаха, пееха и се смееха, вдигайки шум до небесата. Идеше му направо да стане и да си излезе, но тъй като не беше дошъл тук за удоволствие, нямаше намерение да си тръгне, преди да е разбрал дали мъжът го е последвал.
Поне десет души бяха влезли след него в бирарията, но никой от тях не му се видя подозрителен. Повечето бяха семейства и млади двойки, хванати за ръце. Борис се опита да си спомни кога за последен път беше вървял под ръка с жена. Не смяташе, че е голяма загуба.
Поръчката му пристигна и точно когато нападна димящите вкусни наденички, на входа се появи една фигура. Козината му настръхна. Сложи хапка в устата си и задъвка замислено.
Очакваше да види мъжа от уличката, но на вратата стоеше жена, при това млада. Борис я наблюдаваше под очи, докато тя изтръскваше чадъра си. Младата дама се огледа, но той внимателно избягна погледа й, преструвайки се, че съсредоточено набожда потънал в мазнина картоф в чинията си. Постави парченце в устата си, прокара го с бира и погледна отново пред себе си. Жената си беше намерила място на края на масата от отсрещната страна. Намираше се между него и входната врата.
На Карпов му писна от глупости. Тези хора или не си разбираха от работата, или просто бяха аматьори. Постави ножа и вилицата на чинията си, взе я в едната си ръка, вдигна халбата с бира с другата и се изправи.
Времето беше напреднало и шумът в бирарията бе стигнал върха си, а все повече от посетителите се бяха превърнали в пияници със зачервени лица. Докато си проправяше път през тълпата, реши, че аматьорите са най-лошият противник. Не познаваха правилата, което ги правеше непредсказуеми.
Между младата жена и съседа й — дебеловрат германец, който се наливаше с бира и се тъпчеше с наденички — имаше малка пролука. Когато Борис го побутна да му направи място, дебелият германец го изгледа ядосано. Канеше се да каже нещо, но Борис го изпревари.