Няма време за сбогом

Синтия бе разрешила на Уедмор да докара Грейс от училище и в къщата останахме тримата с дъщеря ни да размишляваме върху най-новото развитие на нещата. Грейс беше в кухнята и докато си приготвяше закуска от препечена филия и фъстъчено масло, попита коя е мускулестата жена, която говори по телефона.

— От полицията е — отвърнах аз. — И едва ли ще й хареса, че я наричаш грамадна.

— Няма да й го кажа в очите. Защо е тук? Какво става?

— Не сега — сгълча я Синтия. — Вземи си закуската и отиди в стаята си, моля те.

— Да — потвърдих аз.

Синтия се вгледа в мен.

— Ти ли написа бележката? Затова ли скри пишещата машина?

— Господи, Синти. Скрих я, защото се запитах дали не си я написала ти.

Тя отвори широко очи от изумление.

— Това по-шокиращо ли е, отколкото да мислиш, че съм я написал аз?

— Не аз се опитах да скрия пишещата машина, а ти.

— Направих го, за да те предпазя.

— Какво?

— В случай, че ти си написала бележката. Не исках полицията да знае.

Синтия не отговори веднага и бавно обиколи стаята няколко пъти.

— Опитвам се да го проумея, Тери. Казваш, че аз съм написала бележката? И че ако е така, винаги съм знаела къде са родителите ми и брат ми? В каменоломната?

— Не… непременно.

— Не непременно? Тогава какво по-точно мислиш?

— Честна дума, Синти, вече не знам какво да мисля. Но щом видях писмото, разбрах, че е напечатано на моята пишеща машина. Не съм го написал аз. Оставаше ти, освен ако някой не е влязъл и не го е напечатал на пишещата машина, за да изглежда така, сякаш ти или аз сме го написали.

— Вече знаем, че някой е бил тук. Шапката, съобщението по електронната поща. Но въпреки това ти мислиш, че аз съм го направила?

— Не го мисля.

Синтия ме погледна в очите съвършено сериозно.

— Мислиш, че съм убила семейството си?

— За бога.

— Това не е отговор.

— Не мисля.

— Но ти е минавало през ума, нали? Понякога си се питал дали е възможно.

— Не, но напоследък се питам дали стресът, който преживяваш, и бремето през всичките тези години не са те накарали… да мислиш, да възприемаш или може би да правиш неща, които не са напълно разумни. Когато видях, че писмото е напечатано на моята пишеща машина, се запитах дали например не си го направила, за да накараш полицията отново да се заинтересува от случая и най-после да разкрие истината.

— И да ги пратя за зелен хайвер? Защо бих избрала точно онова място?

— Не знам.

Някой почука на стената пред стаята и детектив Рона Уедмор влезе вътре. Нямах представа колко време е стояла там и е слушала.

— Решено е. Ще изпратим водолази — съобщи тя.