Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Накрая добавих, че е спешно.
Попитах Синтия по телефона дали иска да я взема след работа, но тя отговори, че ще се върне сама. Напуснах училището, без да обясня на никого защо, но предполагам, че вече свикваха с безотговорното ми поведение. Роли излезе от кабинета си и ме видя, че говоря по телефона, а после хуквам навън.
Синтия ме бе изпреварила с няколко минути. Стоеше на прага на дома ни и държеше плик.
Влязохме и тя ми го даде. Отгоре беше напечатана една-единствена дума — „Синтия“. Нямаше марка. Не беше пристигнал по пощата.
— И двамата го докоснахме — отбелязах аз, защото изведнъж осъзнах, че вероятно правим всевъзможни грешки, за които по-късно ченгетата ще ни упрекнат.
— Не ми пука. Прочети го.
Извадих от плика лист обикновена хартия за писма. Беше идеално прегънат на три. На задната страна имаше карта, грубо начертана с молив. Пресичащите се линии означаваха пътища. Имаше малък град на име Отис, овал, обозначен с „езерото на каменоломната“, и „Х“ в единия ъгъл. Не бях сигурен какво означават другите знаци.
Синтия безмълвно ме наблюдаваше как оглеждам всичко.
Обърнах листа и в мига, в който видях напечатаното съобщение, нещо ми се наби в очите и ме обезпокои. Още преди да прочета съдържанието, се запитах какви ще бъдат последиците от онова, което привлече погледа ми.
Засега обаче не казах нищо и прочетох бележката.
„Синтия, време е да разбереш къде са те. Къде ВСЕ ОЩЕ СА по всяка вероятност. На два часа път северно от мястото, където живееш, има изоставена каменоломна, близо до границата с Кънектикът. Прилича на езеро, но не е естествено — оттам са изгребвали чакъл. Много е дълбоко, особено за деца, които да плуват там и да открият нещо. Тръгни по шосе 8 на север, пресечи границата с Масачузетс, продължи, докато стигнеш до Отис, и после завий на изток. Виж картата на обратната страна на листа. Има тесен път зад редица дървета, който води до върха на каменната кариера. Внимавай, когато отидеш там, защото е много стръмно. Долу, но дъното на езерото, ще намериш отговора.“
Отново обърнах листа. Картата показваше всички подробности, описани в бележката.
— Там са — прошепна Синтия и посочи листа в ръката ми. — Във водата. — Тя си пое дълбоко дъх. — Мъртви са.
Погледът ми се замъгли. Примигнах няколко пъти и се опитах да фокусирам очите си. Пак обърнах листа и прочетох посланието, а сетне го прегледах от техническа гледна точка.
Бележката беше напечатана на стандартна пишеща машина, а не принтирана на компютър.
— Къде я намери? — попитах, като много внимавах да контролирам гласа си.
— В пощенската кутия на магазина на Памела. Някой я беше оставил там. Не я е донесъл пощальонът. Няма марка, нито клеймо.
— Не. Някой я е пуснал в кутията.
— Кой?
— Не знам.
— Трябва да отидем там горе днес, още сега, и да разберем какво има под водата.
— Детективът от полицията, жената, която ни посрещна на кея, Рона Уедмор, ще дойде у дома. Ще говорим с нея по този въпрос. Сигурно ще изпратят водолази. Но искам да те питам и за нещо друго, свързано с бележката. Виж как е напечатана…
— Полицията трябва да отиде там незабавно. — Синтия сякаш мислеше, че онзи, който е на дъното на езерото на каменоломната, все още е жив.
Чух, че пред къщата спря кола, погледнах през прозореца и видях ниската, набита Рона Уедмор да крачи по алеята и да се отправя към вратата.
Почувствах паника.
— Скъпа, има ли нещо друго, което можеш да ми кажеш за бележката, преди да дойде полицията? Трябва да бъдеш напълно откровена с мен.
— Какви ги говориш?
— Не виждаш ли нещо странно? — Вдигнах писмото до очите й и посочих една от думите. — Ето тук, в началото.
— Какво?
— Хоризонталната чертичка на „е“ е избеляла и буквата прилича на „с“.
— Не знам за какво говориш. Защо казваш, че трябва да бъда откровена с теб? Разбира се, че съм откровена.
Уедмор вече се качваше по стъпалата и се готвеше да почука на вратата.
— Трябва да отида горе за малко — заявих аз. — Отвори и й кажи, че ей сега ще сляза.