Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Трябваше да се приближат от друга посока — обясни Уедмор и посочи отсрещната страна на каменоломната. — Там има друг път, който идва от север и стига до водата, така можеха по-лесно да спуснат лодката. Гледат ни. — Тя махна на мъжете — не приятелски, а за да им даде знак — и те отвърнаха. — Ще започнат да търсят под тази точка.
— Какво ще търсят? — попита Синтия.
Уедмор й хвърли такъв поглед, сякаш щеше да я наругае, но беше достатъчно тактична, за да осъзнае, че има работа с жена, която е преживяла много.
— Предполагам, че кола. Ако там има кола, ще я намерят.
Езерото беше малко и вятърът не можеше да предизвика големи вълни, но хората в лодката хвърлиха котва, за да не бъде отнесена от мястото. Двамата водолази скочиха във водата и след миг се скриха от погледа ни. Мехурчетата на повърхността бяха единственото доказателство, че са там.
На върха на скалата повя студен вятър. Приближих се до Синтия и я прегърнах. За моя изненада и облекчение тя не отблъсна ръката ми.
— Колко дълго могат да останат под водата? — попитах аз.
Уедмор повдигна вежди в недоумение.
— Не знам, но съм сигурна, че имат много повече кислород, отколкото им трябва.
— Ако намерят нещо, ще могат ли да го извадят?
— Зависи. Може да ни потрябват повече технически средства.
Уедмор се свърза по предавателя с човека в лодката.
— Какво става? — попита тя.
Мъжът заговори в малка черна кутия.
— Засега нищо — разнесе се гласът му от предавателя на Уедмор. — Дълбочината е десет-дванайсет метра. На някои места по-нататък е по-дълбоко.
— Добре.
Стояхме и гледахме. Минаха десет-петнайсет минути. Сториха ми се часове.
И после се показаха две глави. Водолазите доплуваха до лодката, хванаха се за гумените краища, надигнаха маските, извадиха шнорхелите от устата си и казаха нещо на третия човек.
— Какво казват? — попита Синтия.
— Почакайте. — В същия миг Уедмор видя, че мъжът взе предавателя си, и грабна своя.
— Откриха нещо — съобщи той.
— Какво? — попита Уедмор.
— Кола. Там е отдавна. Полузаровена е в тиня и мръсотии.
— Има ли нещо вътре?
— Не са сигурни. Ще трябва да я извадим.
— Каква е колата? — рече Синтия. — Как изглежда?
Уедмор повтори въпросите й и видяхме, че мъжът попита водолазите.
— Жълтеникава — отвърна той. — Малка лека кола, но регистрационни табели не се виждат. Заровена е до бронята в тинята.
— Колата на майка ми беше жълта. Форд „Ескорт“. Малка кола. — Синтия се обърна към мен. — Те са.
— Не знаем дали в колата има някого — каза Уедмор и отново заговори по предавателя. — Да направим необходимото.
Това означаваше да използват още техника. Решиха да докарат голям влекач досами водата от северната страна на езерото, да спуснат във водата кабел, който водолазите да прикрепят към потъналата кола, и бавно да я издърпат от боклуците на дъното.
Ако не успееха, щеше да се наложи да използват нещо като шлеп, да го разположат над колата и да я вдигнат.
— През следващите няколко часа няма да се случи нищо. Трябва да доведем още хора, които да решат точно как да постъпят. Защо не отидете някъде да обядвате? Ще ви се обадя по мобилния телефон, ако има изгледи да стане нещо — предложи Уедмор.
— Не — отказа Синтия. — Ще останем.
— Скъпа — намесих се аз. — В момента не можем да направим нищо. Да отидем да хапнем. И на двамата са ни нужни сили, за да издържим всичко това.
— Какво мислиш, че ще се случи?
— Предполагам, че някой е докарал колата тук, където стоим, и после я е засилил към ръба на скалата — рече Уедмор.
— Хайде — повторих аз и после се обърнах към полицайката. — Дръжте ни в течение.
Върнахме се по главния път, минахме през Отис и отидохме на север до Лий, където намерихме закусвалня и си поръчахме кафе. Още не бях много гладен, затова поисках закуска с яйца и наденичка. Синтия си взе само препечена филия.
— Оказва се, че авторът на бележката е знаел какво говори — отбеляза тя.
— Да — съгласих се аз и духнах кафето да изстине.
— Но не знам дали има някого в колата. Може би е била хвърлена там, за да я скрият, но това не означава, че някой е загинал.