Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Няма време за сбогом
Няма време за сбогом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма време за сбогом

Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:

Една сутрин четиринайсетгодишната Синтия се събужда и открива, че семейството й е изчезнало безследно…
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 122
Перейти на страницу:
* * *

Учениците ми се държаха учудващо добре. Сигурно се беше разчуло, че съм отсъствал, защото в семейството ми е починал някой. Като повечето хищници в природата, гимназистите обикновено усещаха слабостта на жертвата и я използваха като свое предимство. Доколкото разбрах, определено го бяха направили със заместничката ми. Забелязали лекото й заекване — по-скоро колебание с първата дума на всяко изречение, и започнали да я имитират. Първия ден учителката се беше върнала вкъщи обляна в сълзи. Колегите ми го съобщиха, докато обядвахме, без никакъв намек за съчувствие в гласовете. Училището беше джунгла и човек или успяваше, или не.

Но мен ме пожалиха. Не само групата по творческо писане, но и другите ми два класа. Мисля, че се държаха така не само от уважение към чувствата ми, това е била само малка част от мотивите им. Слушаха ме, защото наблюдаваха дали ще се държа по различен начин, ще пророня някоя сълза, ще стана нетърпелив към някого или ще тресна вратата.

Аз обаче не направих нищо такова, затова не можех да очаквам специално отношение на другия ден.

Джейн Скавуло остана след часа.

— Съжалявам за леля ви.

— Благодаря. Всъщност тя беше леля на жена ми, но я чувствах много близка.

— Все едно — приключи Джейн и хукна да настигне останалите ученици.

В средата на следобеда вървях по коридора близо до канцеларията, когато една от секретарките изскочи навън, видя ме и спря.

— Тъкмо щях да те търся. Позвъних в учителската стая, но те нямаше там.

— Защото съм тук — отвърнах аз.

— Търсят те по телефона. Мисля, че е съпругата ти.

— Добре.

— Ела да се обадиш от канцеларията.

— Добре.

Последвах я и тя посочи телефона на бюрото си. Една от светлинките мигаше.

— Натисни я.

Взех слушалката и натиснах светещия бутон.

— Синтия?

— Тери, аз…

— Щях да ти се обадя. Съжалявам за онова, което казах снощи.

Секретарката седна зад бюрото си и се престори, че не слуша.

— Тери, нещо…

— Може би трябва да наемем друг човек. Не знам какво се е случило с Абагнейл, но…

— Тери, млъкни.

Млъкнах.

— Нещо се случи — тихо и задъхано каза Синтия. — Знам къде са.

25

— Понякога не се обаждаш, когато те очаквам — каза тя, — и ми се струва, че ще полудея.

— Извинявай — отговори той. — Имам добра новина. Мисля, че се започва.

— Чудесно. Какво казваше Шерлок Холмс? Играта е в ход. Или беше Шекспир?

— Не съм сигурен.

— Е, направи ли го?

— Да.

— Но ще останеш още, за да видиш какво ще стане?

— Убеден съм, че ще влезе в новините.

— Бих искал да мога да го запиша.

— Ще донеса вестници.

— Много ще се радвам.

— Няма повече репортажи за Тес. Вероятно това означава, че не са открили нищо.

— Трябва да сме благодарни за късмета си.

— Съобщиха и нещо друго по новините. За изчезналия детектив. Онзи, който… беше нает.

— Смятат ли, че ще го намерят?

— Трудно е да се каже.

— Не е необходимо да се тревожим за това. Малко си нервен.

— Вероятно.

— Мисля, че това е най-трудното и рискованото, но когато събереш всичко накуп, ще видиш, че си заслужава. И щом моментът настъпи, ще се върнеш и ще ме вземеш.

— Знам. Той няма ли да се чуди къде си и защо не ходиш да го видиш?

— Той почти не говори. Губи сили. Може би му остава месец. Достатъчно е.

— Мислиш ли, че ни обича?

— Обича само нея. — Тя не се опита да прикрие огорчението си. — А тя какво е направила за него? Грижи ли се за него? Чисти ли му? И кой реши най-големия му проблем? Той не ми благодари за нищо. С нас се отнесоха лошо. Лишиха ни от истинско семейство. И сега търсим справедливост.

— Знам.

— Какво искаш да ти приготвя, когато се върнеш у дома?

— Кейк с моркови?

— Разбира се. Това е най-малкото, което може да направи една майка.

26

Обадих се в полицията и оставих съобщение за детектив Рона Уедмор, която ме беше разпитала, след като разпръснахме праха на Тес в пролива. Помолих я да се срещнем у дома. Съобщих адреса, в случай че не го знае, но бих се обзаложил, че вече й е известен. Казах, че не е задължително обаждането ми да има връзка с изчезването на Дентън Абагнейл, но може и да е свързано по някакъв начин.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)