Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Според теб господин Абагнейл открил ли е нещо за Винс Флеминг? Спомена, че иска да научи повече за него. Вероятно е правил точно това, когато е изчезнал. Може би господин Абагнейл е добре, но следи Винс и не може да се обади на съпругата си.
— Виж, денят беше дълъг. Да се опитаме да поспим.
— Моля те, кажи ми, че не криеш нищо от мен, както направи за болестта на Тес и парите, които е получавала.
— Не крия нищо от теб. Нали ти показах съобщението по електронната поща? Можех да го изтрия и да не ти кажа. Но съм съгласен с теб, че трябва да внимаваме. Сложихме нови ключалки на вратите. Сега никой не може да влезе. И няма да те упреквам, че не позволяваш на Грейс да ходи сама на училище.
— Какво предполагаш, че става? — В гласа й прозвуча обвинителна нотка, сякаш все още подозираше, че крия нещо от нея.
— Господи, нямам представа — троснато рекох аз. — Не моето проклето семейство е изчезнало от лицето на шибаната земя.
Синтия се стъписа и млъкна. Аз също се стреснах.
— Съжалявам. Извинявай. Не исках да го кажа. Всичко това ни се отразява.
— Моите проблеми се отразяват на теб.
— Не е така. Виж, трябва да отидем някъде за малко. Тримата. Ще напишем извинителна бележка на Грейс. Аз ще изпрося няколко дни от Роли. Той ще ми намери заместник, а Памела ще прояви разбиране, ако си вземеш отпуск и…
Синтия отметна завивките и стана.
— Ще спя при Грейс. Искам да бъда сигурна, че нищо няма да й се случи. Някой трябва да направи нещо.
Замълчах. Тя пъхна възглавницата си под мишница и излезе от спалнята.
Болеше ме главата и се отправих към банята да потърся хапчета в шкафчето, когато чух, че някой тича по коридора.
— Тери! Тери! — изкрещя Синтия още преди да нахлуе в спалнята.
— Какво?
— Грейс я няма. Не е в стаята си. Изчезнала е!
Тръгнах с нея към стаята на Грейс и по пътя запалих лампите в коридора. Изпреварих Синтия и влязох.
— Търсих я! — каза Синтия. — Не е тук!
— Грейс! — извиках аз, отворих вратата на дрешника и погледнах под леглото. Дрехите, с които дъщеря ни беше облечена през деня, бяха смачкани на топка и оставени на стола пред бюрото. Хукнах към банята, дръпнах завесата и погледнах във ваната. Нямаше никого. Синтия провери стаята с компютъра. Срещнахме се в коридора.
Нямаше следа от Грейс.
— Грейс! — извика Синтия.
Запалихме и другите лампи и побягнахме надолу по стълбите. „Не може да е истина!“ — помислих си аз.
Синтия отвори вратата на мазето и извика името на дъщеря ни в мрака, но отговор не последва.
Влязох в кухнята и забелязах, че задната врата е открехната.
Имах чувството, че сърцето ми спря.
— Обади се на полицията.
— Мили боже — възкликна Синтия.
Светнах външната лампа и се завтекох към двора.
— Грейс!
И после чух глас. Раздразнен.
— Татко, угаси лампата!
Погледнах надясно и видях Грейс. Стоеше по пижама на тревата, а телескопът беше насочен към нощното небе.
— Защо ме гледаш така? — попита тя.
И двамата вероятно трябваше да си почиваме повече, особено след нощта, която прекарахме, но сутринта отново се приготвихме да отидем на работа.
— Много съжалявам — за стотен път се извини Грейс, докато ядеше зърнената си закуска.
— Повече не прави така — предупреди я майка й.
— Казах, че съжалявам.
Синтия беше спала при нея и смяташе да не я изпуска от поглед.
— Да знаеш, че хъркаш — укори я Грейс.
За пръв път от известно време изпитах желание да се засмея, но се въздържах.
Както обикновено, излязох пръв. Синтия не ми каза довиждане, нито ме изпрати до вратата. Още не беше забравила спречкването ни преди фалшивата тревога с Грейс. Точно когато трябваше да се сплотим, между нас се забиваше невидим клин. Тя продължаваше да ме подозира, че крия нещо, а аз изпитвах към нея неловкост, която ми беше трудно да определя дори пред себе си.
Мислеше, че я обвинявам за всичките ни проблеми в момента. Миналото и пословичното бреме безспорно обсебваха дните и нощите ни и понякога може би наистина я обвинявах, въпреки че нямаше вина за изчезването на семейството си.
Общата ни грижа, разбира се, беше как всичко това се отразява върху Грейс. И начинът, който дъщеря ни избра да се справи със семейните тревоги — толкова обезпокоителен за нея, че мислите за разрушителни астероиди й осигуриха бягство — стана причина за друг удар.