Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Не. Виждала съм шапки.
— Полицаите ни помислиха за луди.
Уедмор подмина с мълчание забележката. Сигурно й костваше доста усилия.
— Госпожо Арчър, ходили ли сте в каменоломната?
— Не, никога.
— Дори като ученичка?
— Не.
— Може би сте били там, но не сте съзнавали, че това е мястото. Вероятно сте ходили там с колата на някого.
— Не. Не съм ходила. Дотам има два часа път, за бога. Дори да съм се возила в колата на някое момче, не сме карали до толкова отдалечено място.
— Ами вие, господин Арчър?
— Аз? Не. И преди двайсет и пет години не познавах никого от фамилията Биги. Аз не съм от Милфорд. Едва в университета се запознах със Синтия и научих какво се е случило със семейството й.
— Добре. — Уедмор поклати глава. — Вижте, имам голям проблем. Бележка, напечатана в тази къща, на вашата пишеща машина, довежда до мястото, където намираме колата на майка ви двайсет и пет години след като е изчезнала.
— Казах ви, че някой е бил тук — настоя Синтия.
— Който и да е бил, не се е опитал да скрие пишещата машина, а го направи съпругът ви.
— Трябва ли да си вземем адвокат, когато задавате такива въпроси? — попитах аз.
Уедмор завъртя език под бузата си.
— Предполагам, че трябва да се запитате дали ви е необходим адвокат.
— Ние сме жертвите в случая. Леля ми беше убита, намерихте колата на майка ми в езеро, а ни говорите като на престъпници. Не сме престъпници. — Синтия ядосано поклати глава. — Изглежда някой е планирал всичко така, че сякаш аз полудявам. Телефонното обаждане, шапката на баща ми, писмото, напечатано на нашата пишеща машина. Не разбирате ли? Някой иска да мислите, че се побърквам, и всичко случило се в миналото ме кара да правя и да си въобразявам разни неща.
Уедмор премести езика си в другата буза.
— Госпожо Арчър, мислили ли сте да разговаряте с някого за конспирацията около вас?
— Ходя при психиатър… — Синтия млъкна.
— Е, изненадахте ме — усмихна се Уедмор.
— Мисля, че засега говорихме достатъчно — заявих аз.
— Убедена съм, че пак ще говорим — отвърна Уедмор.
И това стана съвсем скоро. Веднага след като намериха трупа на Дентън Абагнейл.
Мислех, че ако има развитие в издирването на човека, когото бяхме наели да намери семейството на Синтия, щяхме да го чуем първо от полицията. Но слушах радио в кабинета, без да обръщам голямо внимание, докато не чух думите „частен детектив“. Протегнах ръка и усилих звука.
— Полицията намерила колата му в закрит паркинг близо до Стамфорд Таун Сентър — съобщи говорителят. — Управата забелязала, че автомобилът е там от няколко дни, и уведомила полицията. Регистрационните номера съвпадали с тези на колата, която полицията издирвала. Отворили багажника и открили трупа на петдесет и една годишния Дентън Абагнейл, който починал вследствие на травма на главата. Полицаите преглеждат записите на охранителните камери. Отказват да изкажат предположения за мотива или дали убийството е извършено от банда.
Банда. Де да беше така.
Намерих Синтия в дъното на задния двор. Стоеше там, пъхнала ръце в джобовете на шлифера си, и гледаше къщата.
— Нуждаех се от въздух — обясни тя, когато се приближих до нея. — Всичко наред ли е?
Разказах й какво съм чул по радиото.
Не знаех каква реакция да очаквам и не се изненадах, когато Синтия не се учуди и известно време мълча.
— Като че ли съм вцепенена, Тери. Вече не знам какво изпитвам. Защо ни се случва всичко това? Кога ще спре? Кога ще започнем да живеем нормално?
— Знам, знам. — Прегърнах я.
Въпросът беше там, че Синтия не беше имала нормален живот от четиринайсетгодишна.
Рона Уедмор дойде отново. Този път не увърташе и говореше по същество.
— Къде бяхте в нощта, когато Дентън Абагнейл изчезна, да речем около осем часа? Излязъл е оттук и повече никой не го е виждал и чувал.
— Вечеряхме — отговорих аз. — А след това отидохме на гости на лелята на Синтия. Намерихме я мъртва. Обадихме се на полицията. Цяла вечер бяхме със следователите. Предполагам, че полицията е нашето алиби, детектив Уедмор.
Тя за пръв път изглеждаше смутена и поставена в неловко положение.
— Разбира се. Трябваше да се досетя. Господин Абагнейл е влязъл в паркинга в двайсет часа и три минути според билета, оставен на таблото на колата му.