Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Чу се силно изпукване при сблъсъка, а после съскащ звук като от изпусната гума. Лазерният лъч затрепери, после се заби в земята, когато брадатият се просна по гръб. Лъчът освети кървавата каша, в която Фин бе превърнала лицето му. Мъжът беше в безсъзнание, със счупен нос и сцепена кървяща устна. Лявата страна на брадичката му също изглеждаше не на мястото си.
— Стъклена челюст! — промърмори пренебрежително Хилтс. Наведе се и измъкна паспорта си от джоба на брадатия. Взе пистолета, извади пълнителя и го запрати в непроницаемия мрак зад себе си.
— Силно ляво кроше — допълни Фин. Вдигна от земята двете окървавени половини на строшения череп и ги огледа.
— Питам се с кого го удари — изтърси Хилтс.
— Едва ли ще узнаем — отвърна тя. Внимателно съедини двете парчета и върна черепа на мястото му в нишата.
— Да си вдигаме партакешите — рече Хилтс.
Върнаха се в основния коридор и пробягаха разстоянието. След десетина минути стигнаха до друг портал и наклонът на тунела стана стръмен, а край стените вече нямаше кости. След още десет минути вече бяха стигнали до второ спираловидно стълбище, където една жена седеше зад бюро и продаваше картички и диапозитиви. Имаше и униформен пазач с кисело изражение. Фин и Хилтс изкачиха многобройните стъпала и се озоваха в малка стая с варосани стени и единична врата. Бутнаха я и навън слънцето ги заслепи. Чувство на облекчение завладя Фин, сякаш бяха отменили изпълнението на смъртната й присъда.
— Той вероятно скоро ще дойде в съзнание, ако вече не е дошъл — предупреди Хилтс.
Примижала, Фин се огледа наоколо. Намираха се на някаква непозната безименна улица — стената зад тях беше от варосан бял камък с изрисувани стари графити, които се лющеха. Имаше надпис: „Лоша идея“. Фин беше единодушна с него.
— Накъде? — попита.
— Благодарение на теб и двамата имаме паспорти, така че трябва да ги използваме — предложи Хилтс. — Започвам да мисля, че вече не сме добре дошли в Европа.
— Симпсън каза, че последното междинно пристанище на Дево било Насау.
— Не бих могла да се сетя за по-хубаво скривалище. Към Бахамите.
28.
В някоя друга страна международното летище Насау би било автобусна гара. Ниски тавани, изкуствена дървена ламперия по стените, напукан теракот и евтини жълти, пластмасови столове в чакалнята. Понякога, когато в туристическото бюро им дойдеше музата, изтъпанчваха в ъгъла оркестър с ударни инструменти, чийто членове намусено удряха по различни по големина варели, заобиколени от картонени макети на палми и кичозно украсена коледна елха.
Митническото гише на САЩ за заминаващи създаваше опашки, които понякога се виеха извън сградата, чак до паркинга. През повечето време не работеха нито климатикът, нито конвейерната лента за багажа. Служителите на летището също не понечваха да свършат нещо, освен ако не беше крайно наложително. Проверките по сигурността бяха немарливи почти толкова, колкото на летище Уагадугу в Буркина Фасо. Имаше само две тоалетни, един кафе-ресторант и един-единствен сувенирен магазин, наречен „Дар от природата“, където се продаваха само сапуни. Тук американците се прекачваха за полет до Хавана. Някога Насау е бил врата към рая.
Тази райска градина обаче като много други не бе устояла на корупцията. В ролята на змията беше организираната престъпност, а ябълката от дървото на познанието подозрително приличаше на кокаин и марихуана в едната посока, връщайки се под формата на пачки от стодоларови банкноти, след като бяха изпрани в перални, чиито имена звучаха като на банки, каквито не бяха. По един или друг начин шестстотин и петдесет хиляди килограма кокаин и десет пъти повече марихуана годишно преминаваха през Бахамските острови. Пачките в зелено биха напълнили сто транспортни вагона. Хлебарките на Бахамите имаха крила, гущерите лазеха навсякъде, а дупките по пътищата бяха обичайна картина. Когато туристическите кораби на Дисни пристигаха в пристанището на Насау, сирените им изпълняваха първите четири такта на „Когато си пожелаеш нещо на някоя звезда“ толкова силно, че се чуваха оттатък остров Ню Провидънс.