Предани [calibre 1.48.0]

докосвам. Разбирам защо Евелин не изпуска онази статуетка от ръцете си. Това е

последното парченце, останало от сина . Така както екранът е последното нещо, което

ми е останало от майка ми. Когато го нося до себе си, я чувствам близо до мен.

Може би затова не искам да го дам на Кейлъб, макар че и той има право да го види. Не

съм сигурна, че мога да го пусна дори за малко.

– Запознаха се в училище – заразказва Зоуи. – Баща ти беше безспорно много умен

човек, но така и не можа да се справи с психологията. Учителят, разбира се, Ерудит,

беше много строг с него. Майка ти му предложи да му помага след часовете и той каза на

родителите си, че ще прави някакъв проект за училище. И така няколко седмици. След

това започнаха да се срещат тайно. Мисля, че едно от любимите им места беше

фонтанът в южната част на парка Милениум. Как му казвахте? Бъкингамският фонтан? До

тресавището.

Представям си как майка ми и баща ми седят при фонтана, водата ги пръска, краката

им са потопени в него и леко докосват бетонното дъно. Зная за кой фонтан говори, но го

бяха затворили отдавна и никога не съм виждала вода в него. Въпреки това картината,

която въображението ми рисува, е много красива.

– Когато Изборната церемония наближи, баща ти нямаше търпение да напусне

Ерудитите, защото бе разбрал, че там стават ужасни неща.

– Какво? Какви ужасни неща?

– Баща ти и Джанийн Матюс бяха добри приятели. – обяснява Зоуи. – Бе видял как тя

прави експерименти върху безкастови в замяна на храна и дрехи. Изпробваше серума на

страха, който по-късно Безстрашните въведоха в своята инициация. Преди години

симулирането на страха не беше доразработено, тогава не се предизвикваха

индивидуалните страхове на човека, а само ситуации, които биха уплашили повечето

хора. Страх от височини, от паяци, такива неща. Нортън като представител на Ерудитите

беше там през цялото време, гледаше и позволяваше тези експерименти да продължат

колкото е необходимо, а не колкото е поносимо за един човек. Баща ти не можеше да

приеме тези неща.

Стигаме до вратата и тя млъква. Прокарва картата си и влизаме в същия офис, в

който Дейвид ми даде файла на майка ми. Матю седи забил нос в монитора, а очите му

са присвити на три сантиметра от екрана. Не съм сигурна, че ни е забелязал.

Искам да се разсмея и разплача едновременно. Сядам на стола до празното бюро.

Баща ми имаше труден характер, но беше добър човек.

– Баща ти искаше да напусне Ерудитите, а майка ти не искаше да се присъедини към

тях, независимо че мисията беше точно такава. Искаше да е до него. Затова двамата

решиха да изберат Аскетите. Това доведе до обтягане на отношенията между майка ти и

Дейвид. Сигурна съм, че си разбрала това. В крайна сметка той се извини, но отказа да