Портата на дявола

– Може да са от горелката – предположи Гамей.

– Проверих видеозаписа – каза той. – Рапунцел прерязва кабела с едно бързо движение. Придържа го с щипците си и го прогаря с горелката. Този участък, на шейсет сантиметра вляво, дори не го докосва.

Гамей погледна към него заинтригувана.

– Може би, след като Пол се почувства по-добре, ще можем…

– Гамей! – прекъсна я лекарят. – Ще трябва ти да го направиш.

– Не съм достатъчно подготвена за това.

– Директор Пит говори с капитана тази сутрин – каза Смит. – Иска ти да се погрижиш за това. Знае, че е трудно да те ангажира точно сега, но някой е стигнал твърде далеч, за да ни попречи да разберем какво се е случило с онзи кораб и ние искаме да знаем защо. А това са единствените следи, с които разполагаме.

– Той нареди аз да се погрижа за това? – попита Гамей изненадана.

Лекарят кимна.

– Познаваш Дърк. Когато има работа за вършене…

За първи път, откакто се помнеше, тя беше вбесена на Дърк. Но дълбоко в себе си знаеше, че е прав. Единствената надежда да открият хората, които бяха докарали Пол до това състояние, бе да открият кой е искал онзи кораб да потъне и защо.

– Добре – каза тя, като се опитваше да потисне чувствата си. – Откъде ще започнем?

Той я поведе към микроскопите.

– Погледни пластмасовата проба.

Гамей се настани до първия микроскоп и се вгледа през окулярите, като примигваше, докато образът не се проясни.

– Това са стружки от пластмасата – обясни доктор Смит.

– Защо са с различен цвят?

– От две различни пластмаси са. Смятаме, че са от някаква касетка. По-тъмната пластмаса е и по-твърда и по-плътна, а по-светлата е по-лека.

Гамей огледа стружките внимателно. Странно, но по-тъмната пластмаса изглеждаше деформирана. Цветът ѝ беше размазан на места, там където и материалът беше изкривен.

– Сякаш по-тъмната пластмаса е била стопена – каза Гамей. – Но по-леката изглежда невредима.

– И аз така смятам.

– Това е странно. По-леката пластмаса би трябвало да има по-ниска точка на топене, но дори при една и съща температура ще има по-малка способност да абсорбира топлината, без да се деформира, тъй като има по-малко материал.

– Много сте добра, госпожо Траут – засмя се той. – Не бихте ли искали да работите в лабораторията?

– След това, което се случи, може и да не изляза от нея. Той се усмихна, а около очите му се появиха бръчици.

– Оставихте тъканната проба за последно – отбеляза тя.

– Защото е най-интересна.

Тя мина на другия микроскоп.

– Може ли?

– Разбира се.

Гамей присви очи над окулярите, засили увеличението веднъж, после отново. Видя клетъчни структури, но нещо не беше наред.

– Какво е станало тук?

– Ти ми кажи, нали си нашият експерт морски биолог – каза доктор Смит.

Тя започна да движи фокуса по пробата.

– Клетките отдясно са кожни – каза тя. – И повечето изглеждат нормално. Но клетките вляво…

– Ти си взела двуинчова проба от бедрото на мъжа. Клетките отдясно са кожни, другите са мускулни.