Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Еха! Дълга е към петнайсет сантиметра и е дълбока.
— Ега ти, тоя наистина ме е подредил добре. Трябваше и двамата да ги пречукаме.
— Ще те закарам в болницата в Кони Айлънд — прошепна Але. — Губиш много кръв. Започвам да се притеснявам. Не говори повече, Бепи. Всеки път, когато проговориш, кръвта шурва като фонтан.
След този инцидент в семейството на Джоуи Ди се възцари пълен мир. Братовчедът се страхуваше да не изгуби и другото си око заради устатата си леля. Джоуи каза, че братовчед му се е оттеглил от мафията и по цял ден чете библията в новия си магазин за галантерийни стоки. Мозъкът на телохранителя му се беше размътил от ритниците и той се разхождаше с транзистор на рамото, слушаше силно пусната църковна музика и се хилеше на собственото си отражение във витрините по улиците.
Вратът на Бепи бе зашит с осемнадесет шева. Раната зарасна сполучливо, но остана белег. Дана току го подпитваше какво е станало, та му е срязан вратът.
Все пак с наближаването на сватбата тя започна да мисли по-малко за белега му и се съсредоточи върху подготовката за светлото събитие. Всеки ден се уреждаше по нещо, свързано със сватбата. Докато Бепи се лекуваше и се стараеше да се подготви, му съобщиха да се обади на дон Емилио.
— Бепи, искам тази работа да бъде свършена незабавно — каза му донът. — Става въпрос за човек, който открадна много пари от клуба на синдиката. Поръчката се заплаща с десет хиляди. Приемаш ли я?
Бепи се поколеба.
— Ако не я искаш, кажи ми направо. Не ми губи времето с увъртане — продължи босът. — Предлагам първо на теб, но има и други хора, които веднага ще се съгласят. Ударът е лесен. Човекът е дребна фигура и никой няма даже да потърси този боклук. Живее на няколко пресечки оттук. Поръчката е изгодна. Предполагам, като се има предвид предстоящата ти сватба, че имаш нужда от тези пари — завърши той с усмивка.
Бепи започна да мисли трескаво. Наистина нямаше желание да приеме. Не искаше да убива някой си невзрачник от квартала. Прекалено близко беше до дома му. „Ами ако познавам тоя човек и трябва да го убия? Ако познавам децата му? Искам да ликвидирам само големи, лоши типове, които не познавам и които е по-добре да ги няма на този свят.“ Между другото времето беше съвсем неподходящо за него. Мислите му бяха объркани, но не искаше босът да остане с впечатление, че се е размекнал. Истината бе, че сватбата бе размътила мозъка му с посещенията в черквата, за да репетира минаването по пътеката между пейките и останалите глупости. Освен това начинът на живот в деловите среди му беше харесал. Наказателните удари вече не бяха от първостепенно значение за него.
Дон Емилио наруши мълчанието:
— Какво си се размислил? Да или не?
— Да, приемам — каза той рязко. — Тези пари ми трябват. Освен това напоследък стана доста скучно. Благодаря ви, господин Морано. Много се радвам, че се обадихте първо на мен.
Донът огледа Бепи замислено от горе до долу.
— Ела с мен — каза той. Отидоха в кабинета му и там показа на Бепи снимката на човека, който трябваше да бъде премахнат. — След убийството я унищожи. Това е домашният му адрес. Това пък е местоработата и описанието на колата му. Ето ти и парите. Докладвай ми както обикновено, щом свършиш работата. Искам това да стане утре. Разбрахме ли се?
Бепи забеляза, че тонът в гласа на Морано е различен.
— Напълно, господин Морано. Спокойно можете да поръчате цветя за погребението му — каза той, опитвайки отново да си възвърне доверието на боса.
— Този боклук не заслужава дори едно лале. Просто действай бързо и чисто.
Бепи си тръгна с десетте хиляди в джоба. „Това е първата ми поръчка от дона, откакто се уволних. Може би смята, че се размеквам. Не, сигурно разбира, че съм зает със сватбата.“
Когато се прибра вкъщи, Дана му се обади по телефона:
— Довечера в девет часа трябва да бъдем в канцеларията на църквата, за да подпишем документите. А утре трябва да отидем… Вдругиден трябва…
Мозъкът на Бепи работеше на бързи обороти. Слушаше я и същевременно планираше покушението.
— Добре, Дана, ще се видим у вас в осем и половина.
Затвори телефона и след това се обади на Але Хоп и Маймуната. Определи им среща в седем и половина в игралната зала.