Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Този път Аполон не направи усилие да прикрие своята развеселеност. Той отметна глава назад и се засмя от сърце. Памела го изгледа намръщено и се отправи към сградата, като извика през рамо:
— Да ти кажа, „Закускус Максимус“ въобще не звучи толкова смешно.
Аполон затвори очи и вдиша златната жега на пустинното слънце. То галеше нежно кожата му и го изпълваше със сила и задоволство. Чувстваше се неописуемо добре. Мекият звук от въгленовия молив на Памела му действаше успокоително. Двамата — той и неговата сладка Памела — си пасваха добре. Бързият й ум и палавата й усмивка превърнаха работния следобед в изключително приятно изживяване. Тя се шегуваше с него — дори го закачаше за прости неща, като например колко къдрава стана косата му след едно от потапянията му в басейна, или за изненадващата му мания по приятно подсолена закуска, наречена „пържени картофи“. Беше си поръчал три пъти от тях. Жените не се закачаха с бога на светлината, но Памела го правеше. Когато я разсмиваше, блестящите й очи го караха да се чувства наистина божествен.
Също така бързо откри, че тя е много по-талантлив художник, отколкото съзнава. Вече виждаше бъдещето им заедно. Никога повече няма да й се налага да работи за богати досадници като онзи писател, който очевидно се смята за смъртен бог. Може би ще й построи огромна галерия в неговия храм в Делфи. Тя може да прекарва дните си, като рисува чудесата на Олимп, а в нощите ще споделя леглото му.
Любовта беше много по-лесна, отколкото си бе представял. Трудно му беше да си спомни защо бе така потиснат, когато отиде при Лина и Хадес за съвет. За какво се бе притеснявал толкова? Намери сродната си душа. Сега всичко, което трябва да направи, е да я обожава. А да се обича Памела, беше удоволствие. Наистина, все още не й беше казал кой е в действителност, но това не е ли абсолютно несъществена подробност? Тя вече познава истинския него; той е мъжът, който я обича. И частица от егото му шептеше, че навярно Памела ще бъде доволна да открие, че е спечелила любовта на един безсмъртен.
Устните му се извиха нагоре и умът му се понесе лениво. Животът беше прекрасен!
— Не се ли притесняваш, че ще изгориш? — надзърна към него Памела над слънчевите си очила. Той се бе изтегнал до нея на един шезлонг — досущ като нейния, но разположен директно срещу все още палещите лъчи на залязващото пустинно слънце. Памела изтегли своя шезлонг в сянката на един накъдрен по краищата плажен чадър. Дори голите й крака, свити, за да подпира на тях скицника си, бяха грижливо прибрани извън обсега на пряката слънчева светлина. Въпреки това се чувстваше почервеняла и препечена. Беше работила по скицата часове наред и през цялото време Феб бе лежал до нея, изтегнат изцяло на слънце, разяснявайки й подробности за древните римски бани и давайки смислени идеи за малките, отделни помещения и общия изглед.
— Да изгоря? — челото му се сбърчи.
— Мдаа… Лежиш под слънцето цял ден без почти нищо върху себе си. Аз бих почервеняла като рак.
Но Феб сякаш не бе дори и горещ. Напротив, изглеждаше възмутително красив, обут в набързо купените бански. Тялото му беше една умопомрачителна шир от златиста кожа и апетитни мускули.
— Имаш предвид да изгоря на слънцето? — той избухна в смях, сякаш намираше идеята за нова и забавна. — Не! Не се тревожа, че ще изгоря. Слънцето и аз сме стари приятели — той се облегна на лакът и се извърна към нея. — Приключи ли?
Тя задъвка замислено устната си, докато разглеждаше скицата.
— Мисля, че да. Харесва ми какво се получи, но не знам дали Еди ще се съгласи. Какво мислиш? — Памела подаде скицника на Феб.
Той разгледа внимателно рисунката и отвърна:
— Добре направи като украси малките фонтани в отоплените стаи по-богато, отколкото възнамеряваше в началото.
— Да, ще се постарая да запазя стените без украси само с мекия блясък на мрамора и тогава ефектът няма да е толкова съкрушителен. Ако иска още украси, ще се опитам да го насоча към мозайки на пода, както предложи ти.
— Спомена, че той непрекъснато говори, че автентичността е важна за него. Можеш да го увериш, че тази скица е направена изцяло въз основа на оригиналните планове на древна римска баня. Разбира се, тронът в края на централния басейн не е точно… — той спря, погледна нагоре към Памела и усмивката на лицето му замръзна.
— Ето те! Най-накрая!
Недоволен женски глас, изплющя през рамото на Памела. Преди тя да успее да се обърне и да види кой говори, Феб скочи на крака.
— Какво неочаквано удоволствие! — проговори той.