Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? — питам полугласно, защото думите така са заседнали в мозъка ми, че не мога да говоря.
И тогава го чуваме.
Свирене във въздуха, жужене, което не е Шум, жужене, което повече прилича на тлъста лилава пчела, която идва да те ужили.
— Какво…? — казва Дейви.
И после всички се извръщаме към далечния край на манастирския зид, вдигаме погледи високо над главите на войниците върху него.
Ззззззз…
В небето е, предмет, който лети и описва крива, висока и заострена крива, излетял е измежду няколко дървета край манастира, зад себе си оставя следа от пушек, свиренето става все по-силно, пушекът се сгъстява и почернява.
А Кметът вади бинокъла на Виола от джоба на ризата си, за да огледа летящия предмет.
Гледам бинокъла, Шумът ми ври, но Кметът не обръща никакво внимание на въпросителните в него.
Дейви сигурно е донесъл бинокъла заедно с книгата на майка ми от раницата, която забравих на хълма.
Стисвам юмруци.
— Каквото и да е това — обажда се Дейви, — идва право към нас.
Вглеждам се. Нещото е достигнало най-високата точка от кривата и се отправя обратно към земята.
Ще падне насред манастира, точно на мястото, на което в момента сме застанали.
Зззззз…
— Ако бях на ваше място, бих побягнал — произнася Кметът. — Това е бомба.
Дейви се втурва към портата толкова бързо, че изпуска камшика. Войниците по зида започват да скачат от външната му страна. Кметът пристяга юздите, но още не бяга, чака да види къде точно ще падне бомбата.
— Трасираща — казва, а в гласа му има искрен интерес. — Древна е, не знам дори как така още действа. Използвахме ги през войната с диваците.
Ззззз-то става все по-силно. Бомбата пада ли, пада, като набира скорост.
— Кмете Прентис?
— Президент — поправя ме той, без да сваля бинокъла от очите си, гледа бомбата като хипнотизиран. — Звукът и пушекът — добавя, — я правят неудобна за засади и изненадващи нападения.
— Кмете Прентис! — Шумът ми пищи от опънатите нерви.
— В града бяха все пластични експлозиви, защо сега…
— БЯГАЙТЕ! — крясвам.
Морпет се стряска и Кметът обръща очи към мен.
Но аз не викам на него.
— БЯГАЙТЕ! — крещя и размахвам лопатата към най-близките диваци, диваците от моята група.
Защото бомбата лети право към нас.
Ззззззз…
Те не ме разбират. Повечето гледат бомбата, която ги приближава.
— БЯГАЙТЕ! — крещя и показвам експлозии в Шума си, показвам им какво ще стане, когато бомбата падне, показвам кръв и хвърчащи вътрешности, показвам онова БУМ!, което предстои. — Бягайте, Мътните Да Ви Вземат!
Най-после загряват и някои побягват, но всъщност просто бягат от мен, защото крещя като луд и махам с лопатата, но все пак бягат и аз ги подгонвам към далечния край на терена. Поглеждам назад. Кметът се е преместил до портата, готов да се отдалечи още, ако е необходимо.
Но очите му неотстъпно ме следят.
— БЯГАЙТЕ! — продължавам да крещя и гоня диваците, карам ги да се махнат от центъра на терена. Последните изтичват и се скриват зад остатъците от стените на склада, аз се скривам заедно с тях, дишам тежко и обръщам поглед към бомбата…
И виждам номер 1017, застанал на средата на терена, взрян в небето.
Бомбата ще го убие на място.
Изскачам от прикритието, преди дори да се усетя…
Краката ми тупкат по тревата…
Прескачам траншеята, която изкопахме…
Тичам толкова бързо, че Шумът ми опустява…
Чува се само ЖУЖЕНЕТО на бомбата.
Става все по-силно, снишава се…
А номер 1017 вдига длан да си засенчи очите от слънцето…
Защо не бяга?
И краката ми правят туп, туп…
И аз си повтарям проклет да си, проклет да си…
33333333333…
И номер 1017 не вижда, че тичам към него…
Блъсвам го толкова силно, че буквално го хвърлям във въздуха, чувам как въздухът излиза от дробовете му, двамата политаме и падаме в тревата, блъсваме се в земята и се претъркулваме напред, напред през калта и хлътваме в изкопаната траншея, когато се чува едно колосално…
БУМ
поглъща цялата планета, обвива я в един-едничък звук
отвява всяка мисъл и всеки Шум
изтръгва мозъка и го разкъсва на парчета