Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Бомбите. Тод също не одобрява метода с бомбите.
Виждам образи на мъртви войници и развалините на някаква столова.
Но освен тях, в Шума му има и други неща.
Колебая се.
Замислям се и това трае само миг, кратък и дразнещ като муха, която прогонвам, но все пак се замислям…
Мога ли да му кажа?
— Не знам — отвръщам. — Наистина не знам. Не ми казаха къде отиват, защото не бяха сигурни, че могат да ми имат доверие.
Тод вдига очи към мен.
И за секунда виждам съмнение, изписано и върху неговото лице.
— Ти не ми вярваш — казвам, преди да се усетя.
— Ти също не ми вярваш — отвръща той. — В момента например, се чудиш дали не работя за Кмета. Чудиш се защо толкова се забавих, защо чак сега дойдох да те намеря — после навежда тъжно очи към пода. — Все още мога да те разчитам — казва. — Толкова добре, колкото разчитам сам себе си.
Поглеждам го, взирам се в Шума му.
— Ти пък се чудиш дали не съм част от Възражението. Мислиш си, че бих се присъединила към тях.
Той не вдига очи, но кимва.
— Просто се мъчех да оцелея, да открия начин да стигна до теб, надявах се, че не си ме изоставила, че не си тръгнала с тях.
— Никога — отвръщам. — Никога няма да те изоставя.
Той ме поглежда.
— Аз също никога няма да те изоставя.
— Обещаваш ли?
— Кълна се — казва той и се усмихва плахо.
— И аз обещавам — отвръщам и му се усмихвам в отговор. — Никога няма да те изоставя, Тод Хюит, никога вече.
Усмивката му за миг става по-широка, но после изчезва и аз виждам, как той мобилизира Шума си, защото иска да ми каже нещо, нещо трудно, нещо, от което се срамува, но преди да ми го каже, аз искам той да узнае, искам той да узнае със сигурност.
— Мисля, че базата им е на океана — казвам. — Госпожа Койл ми разказа една история за океана, преди да избяга. Мисля, че с нея се опитваше да ми подскаже накъде се канят да тръгнат.
Тод ме поглежда право в очите.
— Само посмей пак да кажеш, че не ти вярвам, Тод Хюит.
И тогава разбирам грешката си.
— Какво? — пита той като вижда промяната в изражението ми.
— Океанът влезе в Шума ти — казвам и скачам на крака. — Само за това мислиш, океан, океан, отново и отново.
— Не е нарочно — отвръща той, а после очите му се разширяват и аз виждам как вратата на килията му е била оставена отключена, виждам един мъж, затворен с него, който му казва къде се намирам, виждам въпросите, които се надигат…
— Толкова съм глупав — казва Тод и също скача. — Ш… идиот! Трябва да тръгваме. Веднага!
— Тод…
— Колко далеч е океанът?
— На два дни езда…
— Значи четири дни пеш — почва да крачи напред-назад. Шумът му повтаря ОКЕАН, повтаря ли, повтаря, гръмко като звук от взрив. Вижда, че го гледам, вижда, че виждам мислите му. — Не съм дошъл да те накарам да ми кажеш това — произнася. — Не съм, кълна се, но той трябва да е оставил вратата отключена нарочно, така че да мога… — заравя пръсти в косата си от яд. — Ще го скрия. Скрих истината за Аарон, ще успея да скрия и това.
Стомахът ми се свива на топка, когато си спомням какво ми разказа Кметът за Аарон.
— Но сега трябва да бягаме — казва Тод. — Можеш ли да вземеш някаква храна?
— Мога, но малко.
— Побързай.
Скачам, за да изляза от стаята и чувам името си в Шума му. Виола, казва той, а думата е обвита в тревога, тревога, че ни е бил устроен капан, опасение, че аз смятам, че той е бил пратен при мен нарочно, за да измъкне информация, опасение, че аз мисля, че той ме лъже, а единственото, което аз мога да сторя, е да го погледна и да помисля името му.
Тод.
И да се надявам, че той ще разбере.
Нахълтвам в трапезарията и започвам да ровя. Не включвам лампите, мъча се да пазя тишина и грабвам няколко самуна хляб и пакет сушено месо.
Разбърза се значи, а? — казва Корин.
Седнала е до една от масите в мрака, пред нея дими чаша кафе.
— Приятелят ти се появи и ти просто заминаваш с него — изправя се и тръгва към мен.
— Трябва да тръгна — отвръщам. — Съжалявам, много съжалявам.
— Съжаляваш, така ли? — веждите й се повдигат. — Ами работата ти тук? Ами пациентките, които имат нужда от теб?
— Аз не ставам за лечителка, Корин, не се справям, просто ги мия и ги храня…