Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— О, няма проблем.
Седна на дървен стол срещу бюрото на секретарката. Посегна за цигара и спря, чудейки се дали ще има време да я довърши, с надеждата, че няма да има, след това я запали набързо.
Централата на великата въгледобивна компания на Данагър беше в старомодна сграда на гредоред. Някъде по хълмовете отвъд прозореца бяха шахтите, в които Кен Данагър някога беше работил като миньор. Никога не беше местил офиса си.
Можеше да види входовете на мините, прорязани в склоновете — малки рамки от метални греди, които водеха до огромното подземно царство. Изглеждаха скромни, направо мизерни, изгубени в ярко оранжевото и червеното на хълмовете… Под яркосиньото небе, на слънчевите лъчи на късния октомври, морето от листа изглеждаше като море от огън… като вълни, които се канят да погълнат крехките шамандури на входовете към мините. Тя потръпна и отклони поглед: мислеше си за пламтящите листа, пръснати по хълмовете на Уисконсин, по пътя за Старнсвил.
Забеляза, че от цигарата между пръстите й е останала само угарка. Запали нова. Когато погледна часовника на стената в преддверието, забеляза, че и секретарката го поглежда в същия момент. Срещата й беше за три часа, белият циферблат сочеше три и дванайсет.
— Моля за извинение, госпожице Тагарт — каза секретарката, — господин Данагър ще ви приеме всеки момент. Господин Данагър е изключително точен на срещите си. Повярвайте ми, това е безпрецедентно.
— Знам.
Знаеше, че Кен Данагър беше безкомпромисно точен по отношение на програмата си, като разписание на влак, и че обикновено отменя разговорите, ако посетителят си позволи да закъснее с пет минути.
Секретарката беше стара мома с внушаващи страх маниери: безчувствена любезност, недосегаема за никакви изненади, също както блестящо бялата й блуза беше непроницаема за атмосферата, наситена с въглищен прах. Дагни си мислеше, че е странно закоравяла, тренирана жена като нея да изглежда нервна: не започна разговор, стоеше неподвижно, наведена над някакви страници на бюрото си. Половината от цигарата на Дагни беше изгоряла, докато жената стоеше и гледаше все същата страница. Когато вдигна глава да погледне часовника, стрелката сочеше три и половина.
— Знам, че това е непростимо, госпожице Тагарт — нотката на притеснение в гласа й беше вече очевидна. — Не мога да го разбера.
— Бихте ли казали на господин Данагър, че съм тук?
— Не мога! — беше почти проплакване, тя видя учудения поглед на Дагни и се почувства задължена да обясни: — Господин Данагър ми се обади по интеркома и ми каза, че не бива да бъде прекъсван при каквито и да е обстоятелства.
— Кога направи това?
Секундната пауза беше като малка въздушна възглавница преди отговора:
— Преди два часа.
Дагни погледна затворената врата на кабинета на Данагър.
Чуваше глас зад вратата, но толкова слабо, че не можеше да определи дали това е гласът на един човек или разговорът на двама; не можеше да различи думите или емоцията в тона: чуваше само тиха, равномерна поредица от звуци, които изглеждаха нормални и не издаваха повишаване на гласовете.
— От колко време господин Данагър е в тази среща? — попита тя.
— От един часа — мрачно каза секретарката, след това добави като извинение: — Беше посетител без предварително записан час, иначе господин Данагър никога нямаше да позволи това да се случи.
Вратата не е заключена, мислеше си Дагни, тя почувства безразсъдното желание да я отвори със замах и да влезе — бяха просто няколко дъски с месингова дръжка, щеше да е необходимо нищожно мускулно усилие на ръката й, — но отклони поглед, съзнавайки, че силата на цивилизования ред и правото на Кен Данагър беше по-непроницаема преграда от всяка ключалка.
Улови се, че гледа угарките от цигарите си в пепелника до себе си и се зачуди защо това я напряга още повече. Сетне разбра, че мисли за Хю Акстън: беше му писала в закусвалнята му в Уайоминг, молейки го да й каже от къде е взел цигарата с доларовия знак — писмото се беше върнало с клеймо от пощата, че се е преместил и не е оставил нов адрес.
Каза си ядосано, че това няма връзка с настоящия момент и че трябва да контролира нервите си. Но ръката й нервно натисна копчето на пепелника и угарките изчезнаха вътре. Когато погледна нагоре, очите й срещнаха погледа на секретарката, прикован в нея.