Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

— Господин Данагър ще бъде свободен след миг, госпожице Тагарт. Има посетител в кабинета си. Ще го извините ли за момент? — каза секретарката.

През двата часа на полета си до Питсбърг Дагни беше напрегната, без да може да оправдае притеснението си или да го отпъди, нямаше причина да брои минутите, и все пак усещаше сляпо желание да бърза. Притеснението изчезна, когато влезе в преддверието на кабинета на Кен Данагър: беше стигнала, нищо не се беше случило, за да й попречи, чувстваше безопасност, увереност и огромно чувство на облекчение.

Думите на секретарката го разрушиха. Ставаш страхлива, мислеше си Дагни, усещайки безпричинен пристъп на ужас при нейните думи, ужас, непропорционален на тяхното значение.

— Толкова съжалявам, госпожице Тагарт — тя чу изпълнения с уважение, загрижен глас на секретарката и разбра, че стои, без да отговаря. — Господин Данагър ще ви приеме след минутка. Бихте ли седнали? — гласът изразяваше загриженост за това колко неуместно е да я карат да чака. Дагни се усмихна.