Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Настигна жреца от другата страна на пътя, когато братовчед му започваше да се превръща в мъгла.
— Спри — нареди Конлан. — Къде, в името на деветте кръга на ада, мислиш, че отиваш? Какво се случи току-що?
Аларик възвърна телесната си форма и рязко се завъртя с лице към него.
— Искаш да знаеш какво се случи? — попита той, гласът му бе изпълнен с дива ярост и мрачно отчаяние се четеше по суровите черти на лицето му. — Искаш да знаеш какво се случи? — С две стъпки той се изправи току пред лицето на Конлан. — Ще ти кажа, принце мой — продължи Аларик, рязко изговаряйки думите. — Случи се това, че аз изпратих лечебната си енергия вътре в Куин. В човек. И тя ме сграбчи здраво.
Той прокара ръка през косата си и се засмя малко диво, очите му горяха зелени и горещи. Дивашки.
— Тя заби умствените си нокти в топките ми, ето това се случи. Аз я излекувах, а тя унищожи нещо в мен. Разби го на парчета.
— Какво… — Конлан така и не довърши въпроса си.
— Контролът ми — изръмжа Аларик. — Съвършеният, твърд като камък, контрол, който усъвършенствам от векове. Сестрата на твоята малка приятелка ме достигна с емоциите си или с вещерската си емпатска природа, или каквото е, по дяволите, и всичко, което исках да направя, е да я изчукам.
Свирепостта в гласа на свещеника накара Конлан да отстъпи половин крачка назад и да постави ръце върху дръжките на кинжалите си. За един миг във въздуха между тях се прокрадна ледена смъртоносна заплаха.
Аларик отново се засмя горчиво.
— О, не се нуждаеш от оръжията си. Въпреки факта, че я пожелах повече, отколкото някога съм искал нещо в живота си, няма да я докосна. Макар че, дори сега, умът ми ме измъчва с образи, в които потъвам в тялото й, точно там на земята, сред собствената й кръв, и я чукам и чукам, докато не навляза в душата й. — Аларик гневно изрита едно дърво и парченца от кората излетяха високо във въздуха, а после се разпаднаха от зелените мълнии с енергия, която запрати по тях.
Това бе нова и опасна територия, и Конлан се опита да действа с повишено внимание.
— Аларик, ти трябва да…
— Да. Трябва. Трябва никога да не се поддавам на похотта или със силата ми е свършено. Безспорно, няма да бъда от полза нито на теб, нито на Атлантида след това. Нито на онова завистливо копеле — Бога на моретата, на когото служа — заяви безизразно жрецът, гласът му внезапно бе изгубил гнева и страстта, които допреди малко преливаха от него.
— Трябва да се отдалеча от нея — продължи той. — Веднага. Да се махна от това място. Така или иначе, вече съм безполезен. Това… това енергично изтощение разруши всяка надежда, която имах, да потърся отново Тризъбеца, докато не се възстановя. Ще се срещнем довечера в убежището на Вен.
Конлан сграбчи раменете на приятеля си, разтърсен от богохулствата, които никога преди не бе чувал от него.
— Аларик, знай, че службата ти при мен и за Атлантида далеч надхвърля силите, които си придобил от Посейдон. Твоите мъдри съвети ми служиха добре в продължение на векове, и аз ще се нуждая от теб, когато се възкача на трона.
Аларик погледна над рамото на Конлан към Райли и сестра й.
— Тези емпати. Те са знак за коварни промени в нашия ред, Конлан. Мога да го почувствам. Задава се промяна. Опасност, която идва от собствените ни души.
С тези думи, той пробяга две крачки и скочи във въздуха, превръщайки се в блестяща мъгла, която бързо се изпари.
За един дълъг миг Конлан наблюдаваше мястото, от което Аларик бе изчезнал, разсъждавайки върху думите му на раздяла.
Но жрецът грешеше. Промяната не се задаваше.
Тя вече беше тук.
Глава 20
Двадесет минути по-късно, Конлан стоеше до Вен и мрачно съзерцаваше купчината от тела, които заедно с останалите от Седемте бяха издърпали зад падналите дървета. Вековете служба като воин все още не го бяха накарали да свикне с отвратителната миризма на смърт и стомахът му се разбунтува от нуждата да изхвърли съдържанието си. Избърса ръцете си с листа, след което осъзна безсмислеността на усилията си и призова вода от заобикалящите го листа и от малкото поточе на около стотина ярда11, за да измие ръцете си.
Мъглата стана течна в събраните му ръце и той изми кръвта от дланите и ръцете си, чудейки се как Райзън и останалите му воини, оцелели след клането, се бяха измъкнали незабелязано. Те би трябвало да са изпръскани с кръв.
11
1 ярд = 91,44 см