Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Имах честта да се запозная със злополучния предшественик на полковник Аспиш, полковник Трапинг, в компанията на моя принц — същата вечер, когато полковникът, изглежда, е изчезнал. Заради семейството му — а и заради благодарния народ — се надявам, че загадката на изчезването му скоро ще бъде разкрита.
— Всички сме много натъжени от тази загуба — промърмори Аспиш.
— Сигурно е трудно да поемеш командването при такива обстоятелства.
Аспиш го изгледа ядосано.
— Войникът прави каквото е необходимо.
— Доктор Лоренц — прекъсна ги с лекота мадам Лакер-Сфорца, — вие май сте били в Мекленбург.
— Да — отговори той. Гласът му бе мрачен и горд като на куче, което са ударили веднъж с камшик и то се колебае между недоволството и страха от втори удар. — Беше зима. Мога само да кажа, че беше студено и тъмно.
— Какво ви отведе там? — учтиво попита Свенсон.
— Не си спомням — каза Лоренц в чашата си.
— Имат отлични пудинги — изкикоти се госпожица Пул и смехът й бе подет като от ехо от госпожа Марчмур от другата страна на масата. Свенсон се възползва от момента, за да разгледа лицето й. Това, което отначало му бе заприличало на изгаряне, сега му изглеждаше другояче — кожата не беше изопната като на белег, а някак странно обезцветена, сякаш разядена от слаба киселина или изгорена от много силно слънце; приличаше дори на някаква временна татуировка — нещо с разредена къна? Но не би могло да е направено нарочно — беше доста грозно — и той веднага отмести очи, защото не искаше да я зяпа. Срещна погледа на мадам Лакер-Сфорца, която го наблюдаваше.
— Доктор Свенсон — попита тя. — Обичате ли игрите?
— Зависи каква е играта, госпожо. Не обичам комара, ако това имате предвид.
— Може би да. А вие, полковник Аспиш?
Аспиш вдигна очи — не ги беше слушал. Шокиран, Свенсон осъзна, че дясната ръка на госпожа Марчмур е под масата и че ъгълът на лакътя й я поставя право в скута на полковника. Аспиш прочисти гърлото си и се намръщи, за да се съсредоточи. Госпожа Марчмур — а и госпожа Лакер-Сфорца — го гледаха с безгрижно невинен интерес.
— Комарът е в кръвта на истинските мъже — заяви той. — Или поне на войниците. Не можеш да спечелиш нищо, ако не си готов да изгубиш — всичко или част. Дори при най-великата победа падат жертви. На определено ниво на опитност отказът от комар се равнява на страхливост. — Той отпи от виното си и се намести на стола, като нарочно не поглеждаше към госпожа Марчмур, чиято ръка не се бе върнала на масата. Обърна се към Свенсон. — Не хвърлям камъни във вашата градина, докторе, защото вие сигурно наблягате върху спасяването на живота, върху опазването.
Мадам Лакер-Сфорца кимна сериозно и се обърна към другия мъж.
— Доктор Лоренц?
Лоренц сякаш се опитваше да пробие масата с поглед: гледаше втренчено мястото над скута на Аспиш, сякаш ако се съсредоточеше, щеше да успее да премахне преградата. Без да отмества поглед, ученият отпи отново — Свенсон бе впечатлен от самовглъбеността му — и промърмори:
— Всъщност игрите са илюзия, защото шансът е просто процент, който може да се предвиди, ако човек има търпение и владее математиката. Риск наистина може да има, защото са възможни различни резултати, но вероятностите се преценяват лесно и с времето умният играч ще увеличи печалбите си до степен да действа в съгласие с рационалното познание.
И пак надигна чашата. Госпожица Пул му духна в ухото. Доктор Лоренц се задави от изненада и изплю виното върху масата. Другите избухнаха в смях. Госпожица Пул взе салфетка и избърса почервенялото му лице, а мадам Лакер-Сфорца му наля още вино. Лявата ръка на полковник Аспиш вече бе скрита под масата и госпожа Марчмур се наместваше леко на стола си. Свенсон преглътна — какво правеше тук? Отново погледна мадам Лакер-Сфорца, която го наблюдаваше с усмивка, и попита:
— А вие, госпожо? Не чухме вашето мнение. Предполагам, че повдигнахте въпроса с някаква цел.
— Толкова по германски, докторе. Тръгвате направо към „дер бизнес“. — Отпи глътка вино и се усмихна. — При мен е много просто. Никога не залагам нищо, на което държа, но ще залагам жестоко и до безкрайност всичко, на което не държа. Разбира се, имам късмет, че държа на много малко неща, и така значително по-голямата част от света за мен е изпълнена с чувство за… поради липсата на по-добра дума, игра. Но сериозна игра, уверявам ви.