Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Господи! Момчета тогава?
— Господин Сонк! — сопна се гласът, може би не толкова ужасен, колкото изкаран от търпение.
— Просто питам. Освен това, когато човек пътува толкова много като мен, някои неща престават да го изненадват. Във Виена например има затвор, който можете да посетите срещу скромна такса, както човек посещава зоологическа градина, но пък срещу още няколко сребърни пфенига…
— Господин Сонк, моля ви, настоящата ни работа…
— На нищо ли не ви научи Процесът?
Младият мъж помълча: може би въпросът бе по-сериозен, отколкото предполагаше шеговитият тон.
— Разбира се — каза накрая. — Беше… трансформиращ.
— Пийнете още малко вино тогава.
Това ли бе правилният отговор? Свенсон чу бълбукането на бутилката, а Франсис Сонк заговори:
— Моралът е нещо, което носим в себе си — той не съществува другаде, уверявам ви. Виждате ли? Има освобождение и отговорност, защото какво е естествено зависи от това къде се намирате, Баскомб. Освен това пороците са като гениталиите — повечето не са красиви на вид, но въпреки това са ни скъпи. — Изхили се на собственото си остроумие, отпи глътка и въздъхна. — Но предполагам, че вие нямате пороци, нали? Е, когато станете лорд Тар, който владее единствения залеж индигова смола в радиус от петстотин мили, смея да кажа, че ще откриете, че те се появяват доста бързо — говоря от опит. Ще си намерите плодовита съпруга да ви гледа къщата и ще правите каквото искате другаде. Брат ми например…
Баскомб се изсмя някак горчиво.
— Какво има? — попита Сонк.
— Нищо.
— Настоявам да ми кажете.
Баскомб въздъхна.
— Нищо. Просто до миналата седмица аз все още, както казах, не бях нищо важно, нали разбирате, но човек може само да се удивлява колко е лесно да се вярва, да се вярва толкова искрено…
— Чакайте, чакайте! Ако ще ми разказвате, значи ни трябва още една бутилка. Хайде.
Стъпките им заглъхнаха в коридора. Свенсон не смееше да се промъкне покрай тях — всъщност нямаше представа нито къде е избата, нито колко време ще са там. Можеше да опита да намери главния вход, но пък бе в идеална позиция да научи повече тук, стига да не го откриеха. И изведнъж се сети. Баскомб! Той беше помощникът на Крабе — слаб млад мъж, не говореше, винаги внимаваше. Нима той щеше да става лорд? Сети се, че губи най-прекия източник на информация, извади още една клечка и тихо мина през люлеещата се врата. Ослуша се — не се чуваха, драсна клечката и погледна мъртвеца на масата.
Беше около четирийсетгодишен, с оредяла коса, гладко избръснат. Лицето му бе покрито с червени петна, ярки въпреки бледността на смъртта, устните му бяха разтеглени в гримаса и разкриваха пожълтелите му от тютюн зъби. Свенсон дръпна покривалото от тялото му и ахна. От лактите надолу ръцете на трупа бяха набраздени от зловещи назъбени блестящо сини вени, които изпъкваха под кожата, прорязваха я. На пръв поглед изглеждаха мокри, но той с ужас осъзна, че всъщност са стъклени — и че продължават към китките му, стават по-дебели, впиват се в плътта и я втвърдяват. Дръпна платното още по-надолу и смаяно изпусна клечката. Мъжът нямаше ръце. Китките му бяха съвсем сини, напукани и натрошени, все едно дланите и пръстите под тях се бяха разбили на парченца.
Чу стъпки, зави трупа с покривалото и се върна в скривалището си. Виеше му се свят от това, което бе видял. След секунди чу как мъжете влизат в кухнята.
— Още една чаша, Баскомб — нареди Сонк и после каза на трети човек: — Предполагам, че ще се присъедините към нас, или поне към мен. Баскомб нещо не споделя жаждата ми. Винаги гледаш от разстояние, нали, Роже?
— Щом настоявате — каза новият глас и Свенсон затаи дъх. Беше майор Блах.
— Отлично. И хайде междувременно да погледнем. Сваляй платното, Баскомб! Ето, в целия му блясък. Е, майоре, какво ще кажете?
— Какво му се е случило? — попита Блах след кратка напрегната пауза.
— Какво да му се случи? Умря. Беше доста ценен, доста способен в техническата механика. Хубаво е, че все още имаме Лоренц — ако имаме Лоренц де, защото, майоре, не съм съвсем сигурен, че разбирате кой точно е виновен за тази проклета катастрофа. Това сте вие, майоре. Вие, защото не можахте да откриете един долен главорез, който заради това успя да прекъсне работата ни в най-деликатния момент. Не можахте да контролирате и членовете на собствената си дипломатическа мисия — предполагам, че познавате онзи, който отведе принца, размахал револвер в лицата ни, което щеше да е смехотворно, ако не създаваше проблеми, които всички ние трябва да решаваме!