Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Задната част на къщата на Крабе също беше тъмна, но вратата беше открехната. Свенсон извади револвера, преглътна и я бутна. Никой не стреля по него, което му се стори добро начало на новата му кариера на взломаджия.
Вмъкна се вътре, без да затваря вратата, прибра револвера в джоба си и бръкна в другия за кибрит. Запали една клечка в нокътя на палеца си — съскането на пламващата главичка му се стори оглушително — и бързо се огледа. Беше в някакъв склад. По стените имаше буркани и кутии, консерви и бали, в краката му имаше щайги, кошници и бъчви — а в другия край на стаята имаше още стъпала. Той духна клечката, хвърли я на земята и тръгна натам. Пак извади револвера и се качи по стълбата стъпало по стъпало. Не скърцаха. Горе имаше друга врата — широко отворена. Той се опита да погледне през нея, но не видя нищо — клечката го бе заслепила. Заслуша се и се замисли какво прави — и колко глупаво и опасно е. Ако можеше да измисли друг начин, щеше да го използва. Но сега искрено се надяваше да не му се налага да стреля по някой храбър прислужник или да накара госпожа Крабе — имаше ли госпожа Крабе? — да се разпищи. Влезе в някакъв коридор и бавно тръгна напред; чудеше се дали да рискува с втора клечка кибрит. Въздъхна, пак прибра револвера — последното, което искаше, бе да се блъсне в някоя лампа или китайска ваза — и извади още една клечка.
Чу гласове откъм складовото помещение отдолу.
Бързо драсна клечката, покри я колкото можа с другата си ръка, в която държеше медицинската си чанта, и бавно тръгна към най-близката врата. Озова се в кухнята. На масата пред него лежеше мъртвец, когото не познаваше, покрит с платно, виждаше се само сиво-синкавото му лице. Свенсон се обърна — откъм стълбите се чуваха стъпки — и видя в другия край на кухнята люлееща се врата. Клечката опари пръстите му. Той се втурна през люлеещата се врата, зърна някаква маса за хранене, загаси клечката, пусна я на пода, лапна изгорения си пръст, спря люшкането на вратата, мина от другата страна на масата и легна на пода. Чу гласовете на двама мъже и ясния звук от отваряне на бутилка.
— Ето — каза първият глас доволно. — Казах ви, че ще има нещо хубаво — къде ли са чашите? — Чу се звън на стъкло, после пак, а после гъл-гъл-гъл — звукът от наливане на вино, на значително количество вино. Гласът заговори пак: — Смятате ли, че можем да рискуваме да запалим лампа?
— Заместник-министърът… — започна вторият глас.
— Да, знам, добре, и така става. Не искам да гледам повече този приятел. Каква загуба на време! Кога ще е тук?
— Пратеникът каза, че има друг ангажимент, преди да се срещне с нас.
Първият мъж въздъхна. Свенсон чу драсване на клечка — под вратата проблесна оранжева светлина — и после пуфкане, докато някой от двамата си палеше пурата.
— Искате ли пура, Баскомб? — попита първият глас. Свенсон затърси в паметта си. През последните седмици се бе запознал с толкова много хора — имаше ли и Баскомб сред тях? Може би, но не можеше да се сети. Ако можеше да го види…
— Не, благодаря ви, сър — отговори Баскомб.
— Не съм ви сър — изсмя се първият мъж. — Оставете това за Крабе или за графа, макар, смея да кажа, вие съвсем скоро ще сте един от тях. Как ви се струва това?
— Не зная. Става прекалено бързо.
— Така е с най-хубавите изкушения, нали?
Баскомб не отговори. Известно време двамата мълчаха, пиеха. Свенсон надуши пурата. Отлична беше. Облиза устни. Отчаяно копнееше за цигара.
— Имате ли опит с трупове? — попита развеселено първият глас.
— Всъщност това ми е първият от толкова близо — отвърна вторият с тон, който подсказваше на Свенсон, че човекът знае, че го дразнят, но иска да излезе от ситуацията. — Баща ми почина, когато бях още почти дете…
— А чичо ви? Видяхте ли неговия труп?
— Не. Все още не, но разбира се, ще го видя на погребението.
— Ще свикнете и с това като с всичко друго. Питайте който и да е лекар или войник. — Свенсон чу как си наливат още. — Добре, какво следва след труповете? Ами жените?
— Моля?
Мъжът се изкикоти.
— О, не бъдете толкова задръстен — нищо чудно, че Крабе ви харесва. Не сте ли женен?
— Не.
— Сгоден?
— Не. — Гласът стана колеблив. — Имаше една привързаност, но нищо особено важно. Както казах, всички тези промени се случиха толкова бързо…
— Значи проститутки? Или ученички?
— Не, не — каза Баскомб с професионално търпелив тон, който Свенсон разпозна като отличителен белег на трениран царедворец. — Както казах, собствените ми чувства винаги са били в служба на задълженията ми.