Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не че не си търси работа, знам това — продължи мисис Плорниш, като повдигна вежди и занаднича за разрешение на загадката между пръчките на решетката пред огъня, — нито пък го мързи, като я намери. От работа досега мъжът ми не се е оплаквал.
Тъй или инак, в това се състоеше най-голямата беда на Двора на кървящото сърце. От време на време се чуваха патетични обществени протести за това, че липсвала работна ръка — нещо, което известни хора вземаха като страшна обида, сякаш те единствени имаха право над работата, и то при поставени от тях условия, — но от това Дворът на кървящото сърце, двор, работлив като много други в Англия, не процъфтяваше. Тази високопоставена старинна фамилия, Барнакловците, отдавна се беше отдала всецяло на своите велики принципи и нямаше време да се занимае с въпроса; и наистина, този въпрос нямаше нищо общо със стремежа им да надвият над всички останали високопоставени старинни фамилии освен над Стилтстокингови.
Докато мисис Плорниш разказваше за своя отсъствуващ повелител, повелителят й се върна. Загладен розовичък, русоляв мъж на тридесетина години. Дългокрак, с подгънати колене, с глуповато лице, с фланелено сако, целият омазан с вар.
— Ето, този е Плорниш, сър.
— Дошъл съм да ви помоля за един малък разговор относно семейство Дорит — каза Кленъм, като се изправи.
Плорниш стана подозрителен. Подуши, изглежда, кредитор. Рече: А! Да. Добре. Той не знаел доколко би могъл да осведоми когото и да е относно това семейство. А за какво точно ставало дума?
— Познавам ви по-добре, отколкото си мислите — каза Кленъм усмихнато.
Плорниш отвърна, без да се усмихне, че, от своя страна, той нямал удоволствието да познава господина.
— Не — каза Артър, — знам за добрите ви дела от втора ръка, но напълно го вярвам. От малката Дорит — искам да кажа, мис Дорит — обясни той.
— Мистър Кленъм, нима сте вие? О! Чувал съм за вас, сър.
— И аз за вас — отвърна Артър.
— Моля, седнете, сър, и бъдете добре дошъл. Ами че да — продължи Плорниш, взе си стол и вдигна по-голямото дете на коленете си, та да има морална опора, като разговаря с един непознат през главичката му, — аз самият съм бил от другата страна на ключалката и тъй се запознахме с мис Дорит. Аз и жена ми, ние добре познаваме мис Дорит.
— Приятели сме! — извика мисис Плорниш. Всъщност тя толкова се гордееше с това си познанство, че бе събудила известна завист в Двора, преувеличавайки до неузнаваемост сумата, заради която бащата на мис Дорит бе фалирал. Кървящите сърца се дразнеха от хвалбите й за познанство с толкова видни личности.
— Първо се запознах с баща й. И познавайки се вече с него, нали разбирате, значи, аз се запознах и с нея — обясни объркано Плорниш.
— Разбирам.
— Ах! А какви обноски! Какво възпитание! Един истински благородник, съсипан в затвора Маршалси! Не знам дали ви е известно — довери му Плорниш; той сниши глас и заговори с някакво неестествено възхищение към онова, което би трябвало да окайва или да презира, — не знам дали знаете, но мис Дорит и сестра й не посмяват да му кажат, че работят за прехраната си. Не! — заяви Плорниш, като огледа със смешна тържественост първо жена си, а сетне цялата стая. — Не посмяват да му кажат, не посмяват!
— Без да му се възхищавам за това — тихо забеляза Кленъм, — аз го съжалявам от сърце.
Тази забележка сякаш откри на Плорниш за пръв път, че това може да не е чак толкова похвална черта на характера. Той поразмисли над нея, но не успя да я проумее докрай.
— Колкото до мен — подхвана той отново, мистър Дорит с мен е толкова любезен, колкото, казвам ви, не мога да искам повече. Като се знаят разликите и различията помежду ни, толкова повече. Но ние сега приказвахме за мис Дорит.
— Така е. Кажете, моля, как стана тъй, че я заведохте при майка ми?
Мистър Плорниш откъсна парченце вар от бакенбардите си, пъхна го между устните си, превъртя го с език като захаросана слива, поразмисли, разбра, че не ще е в състояние да даде един ясен отговор и като се обърна към жена си, каза:
— Сали, кажи го ти как точно беше, жено.