Тайния дневник на Източната перла

С пристигането си в Шанхай си наех стая в хотел „Централ“ и излязох на разходка по крайбрежната алея. Когато се завърнах в хотела за следобедния чай, който се сервираше по британска мода, бях като замаяна от хилядите образи на Шанхай, които се въртяха в главата ми и завинаги се запечатаха в съзнанието ми. Влюбих се в този многолик град още от първия ден и с течение на времето опознах всяко негово кътче. И до ден-днешен мога да си го представя, стига само да затворя очи. Дори бих могла да нарисувам картата му по памет. Мисля, че онова, което ме плени в него, беше онази смесица от невинност и порок, която витаеше във въздуха като дъх на опиум и обещаваше блаженство.

По улиците на Шанхай се разминавах с богати старци, под ръка с младичките си любовници рускини. Разменях усмивки с моряците, забързани към улицата на греха. Любувах се на момчетата, които теглеха рикшите, и на лъскавите черни автомобили, които самодоволно профучаваха покрай тълпите минувачи. Флиртувах с полицаите сикхи с червени тюрбани на главите, които се опитваха да всяват ред, като подвикваха на колите и от време на време перваха с палките си някой от водачите на рикши. След първия ден, прекаран по улиците на града, се научих да извръщам глава, когато минаваха каруците, пълни с човешки екскременти, които караха вонящия си товар към пристана. Там той се товареше на корабчета и отпътуваше нагоре по каналите — към фермите в селските райони. Заможните хора в Шанхай живееха толкова охолно, че екскрементите им представляваха особено ценен тор за бедните фермери.

В Шанхай можеше да срещнеш всякакви хора. Не само от различни националности, но също така добри или лоши, богати или мизерстващи, религиозни или безбожници, здрави или сакати, както и такива, чийто житейски път беше приключил и труповете им бяха изгребвани от дъното на мътната река Хуанпу. Просяците свършваха в канавките или в някой ъгъл, а китайците, дошли от селата, бяха толкова бедни, че детеубийствата не бяха изключение и никой не им търсеше сметка. Също така масова беше и търговията с деца. Говореше се, че китайците искали по-висока цена за прасе, отколкото за дете.

В Шанхай можеше да си купиш всичко — екзотични храни, вносни напитки, дрехи по последна френска мода, сибирски кожи, сладко от ягоди, отрова за дървеници и сочни праскови. Тук имаше книжарници и салони за красота, чайни, театри и кина, където можеше да се гледат най-новите американски и китайски филми. Имаше стотина зали за танци и около седемстотин вертепа. Пушалните на опиум бяха почти на всеки ъгъл, а корейските гангстери държаха нощни клубове, в които се предлагаха проститутки.