Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Алтаир остана поразен. Едва не изпусна меча. Гласът, който чу, не беше с характерния френски акцент на Робер дьо Сабле, а глас на жена. На англичанка.
За частица от секундата остана объркан от удивление и възхищение. Въпросната… жена, изпратена на мястото на Дьо Сабле, се биеше със същата смелост като мъж и въртеше тежкия меч умело като всеки рицар, с когото Алтаир се беше сблъсквал. Коя ли беше? Може би помощничка на Дьо Сабле? Може би негова любовница? Като се придържаше близо до стената, повали още един рицар. Оставаше само един. Само един и помощничката на Дьо Сабле. Последният тамплиер не беше толкова интересен за двубой, колкото жената, затова умря бързо, нанизан на меча на Алтаир.
Сега оставаше единствено тя и двамата започнаха да разменят удари, докато най-сетне Алтаир успя да я надвие, заби меча в рамото й, подложи край и тя падна тежко на земята. Той хукна настрани, за да се прикрие, и я повлече със себе си, така че и двамата бяха извън обсега на стрелците. След това се надвеси над нея. Тя все още беше с шлема и гърдите й се вдигаха тежко. По врата и рамото й се стичаше кръв, но беше жива, помисли си Алтаир — и щеше да остане, ако той решеше да пощади живота й.
— Искам да видя очите ти, преди да умреш — рече й.
Свали шлема и остана поразен, когато се изправи пред истината.
— Изглежда очакваше друг — рече тя с тънка усмивка. Косата й беше скрита под шапка от метална плетка, но Алтаир остана поразен от очите й. В тях имаше решителност и още нещо. Имаше мекота и нежност. Запита се дали очевидните й бойни умения не крият истинската й природа.
Но защо — каквито и бойни умения да притежаваше тя — Дьо Сабле беше решил да изпрати тази жена на свое място? Какви специални умения притежаваше? Той притисна острието към врата й.
— Що за магия е това? — попита предпазливо.
— Знаехме, че идваш — рече тя, все още усмихната. — Робер искаше да е сигурен, че разполага с време, за да се махне.
— Значи бяга?
— Не можем да отречем успеха ти. Ти провали плановете ни. Първо съкровището — след това хората ни. Контролът над Светите земи ни се изплъзна… Само че той видя възможност да си върне откраднатото и да обърне победите ти в своя полза.
— Съкровището е все още в ръцете на Ал Муалим, а веднъж вече разгромихме армията ви — отвърна Алтаир. — Плановете на Робер, независимо какви са, ще се провалят отново.
— Да — отвърна тя, — но сега вече ще се сблъскаш не само с тамплиерите.
Алтаир настръхна:
— Говори смислено!
— Робер замина за Арсуф в името на каузата — сарацини и кръстоносци да се обединят срещу асасините.
— Това никога няма да стане. Нямат причина да го направят.
Усмивката й стана по-широка.
— Доскоро може и да беше точно така, но сега ти им даде основателна причина. Всъщност причините са девет. Труповете, които остави, са жертви и от двете страни. Ти превърна асасините в общ враг и подсигури унищожението на целия Орден. Браво.
— Не са девет, а осем.
— Как така?
Отдръпна меча от гърлото й.
— Ти не беше набелязана за моя мишена. Няма да отнема живота ти. — Той се изправи. — Свободна си. Върви. Само не ме следвай.
— Не се налага — отвърна тя, скочи на крака и притисна с ръка раната на рамото си. — Вече закъсня…
— Ще видим.
Хвърли последен поглед към бойниците, където лъконосците бързаха да заемат нови позиции. Алтаир хукна и остави гробището празно, освен труповете, стари и нови, както и необикновената, дръзка и омагьосваща жена.
— Беше капан — възкликна той пред Малик малко по-късно. Мислите му препускаха.
— Чух, че на погребението е настанал истински хаос… Какво стана?
— Робер дьо Сабле го нямаше. Беше изпратил друг. Очаквал ме е…