Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Трябва да се върнеш при Ал Муалим — нареди строго Малик.
„Да — помисли си Алтаир, — трябва.“ Отново се появи настойчивото чувство, което му подсказваше, че има още тайни за разгадаване. Защо му се струваше, че този път отговорът е свързан с Учителя?
— Няма време. Тя ми каза къде е той. Разбрах какво планира. Ако се върна в Масиаф, той може и да успее… След това… Страхувам се, че ни грози разгром.
— Избихме повечето от хората му. Той няма да успее да организира истинско нападение. Чакай — спря го Малик. — Тя ли каза?
— Да. Беше изпратил жена. Необичаен ход, знам. Но по този въпрос ще говорим някой друг път. Засега трябва да се съсредоточим над Робер. Може и да сме го обезкръвили, но той е умен. Заминал е да обсъди каузата си с Ричард и Салах Ал’дин. Целта му е да ги обедини срещу общия враг… Срещу нас.
— Грешиш. В тази работа няма никакъв смисъл. Те никога не биха…
— Напротив. И ние ще бъдем виновни за съюза им. Хората, които убих — мъже и от двете страни на конфликта… са важни и за двамата лидери… планът на Робер може и да е амбициозен, но е напълно смислен. И има реална възможност да се получи.
— Братко, нещата се промениха. На всяка цена се върни в Масиаф. Не можем да действаме без разрешението на Учителя. Така само ще компрометираме Братството. Мислех… Мислех, че вече си научил този урок.
— Престани да се криеш зад думите, Малик. Използваш кредото и заветите като щит. Той крие много от нас. Крие важни неща. Нали ти ми каза, че не знаем нищо, че можем единствено да подозираме и предполагаме. Тамплиерите задълбочават действията си. Когато приключа с Робер, ще се върна незабавно в Масиаф, за да получа отговорите. Ти обаче можеш да заминеш още сега.
— Не мога да замина от града.
— Тогава пообиколи сред хората. Потърси онези, които са служили при мъжете, които избих. Научи каквото можеш. Ти си проницателен, може да забележиш нещо, което на мен е убягнало.
— Не знам… трябва да помисля.
— Както прецениш, приятелю. Аз обаче заминавам за Арсуф. Всеки миг закъснение дава на врага преднина.
Ето че за пореден път обръщаше гръб на кредото и може би неволно обричаше Ордена на опасност.
— Внимавай, братко.
— Ще внимавам много. Обещавам.
30
Армиите на Салах Ал’дин и Ричард Лъвското сърце се срещнаха край Арсуф и докато пътуваше натам, Алтаир научи — от клюките в ковачници и край чешми — че след няколко сблъсъка битката била започнала същата сутрин, когато турците на Салах Ал’дин предприели атака срещу кръстоносците.
Докато яздеше към бойното поле, се разминаваше с уплашени хорица, които бягаха и търсеха спасение от кланетата. На хоризонта се виеха валма дим. Когато наближи, започна да различава воините. Бяха на групи, приличаха на огромни, тъмни сенки в далечината. Видя дълга колона от хиляди мъже на коне, които нападаха врага, но се оказаха твърде далече и така и не успя да разбере дали нападат сарацините или кръстоносците. Когато се придвижи напред, различи дървените бойни машини — поне една от ТЯХ гореше. Пред погледа му бяха и високите дървени кръстове на християните, огромни кръстове, качени на платформи с колела, които пехотинците тласкаха напред, знамената на сарацините и кръстоносците. Небето тъмнееше от стрелите, пуснати от лъконосците и от двете страни. Забеляза рицари на коне, стиснали пики, групи конници сарацини, които се врязваха в редиците на рицарите.
Чу чаткането на копита в долината, неспирния тътен от сарацинските цимбали, барабани, гонгове и тромпети. Чу и шума на битката: какофонията от викове на живите, писъците на умиращите, звънтенето на стомана, жалното цвилене на ранени коне. Натъкваше се на животни, останали без ездачи, и на трупове — както на сарацини, така и на кръстоносци — проснати в прахта или подпрени на дървета.
Дръпна юздите на коня си — тъкмо навреме, защото от дърветата пред него неочаквано наизскачаха стрелци. Скочи от коня и се претърколи настрани, за да се скрие зад преобърната каруца. Бяха поне сто човека. Притечаха към дърветата от другата страна. Движеха се бързо, приведени ниско. Движеха се като войници, които са проникнали на територията на врага.
Алтаир се изправи и също хукна към дърветата, за да последва лъконосците от безопасно разстояние. Следва ги в продължение на няколко километра, а типичните за битката звуци, вибрациите, ставаха все по-осезаеми, докато не стигнаха до един хребет. Намираха се над мястото на битката, която вилнееше под тях, и в първия момент мащабът й спря дъха му. Навсякъде — докъдето стигаше погледът — бяха пръснати мъже, трупове, машини и коне.