Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Също както по време на обсадата на Акра той се беше озовал по средата на ожесточен конфликт, в който нито една от двете страни не беше негова. Имаше обаче Ордена. Имаше мисия, която да изпълни, за да спре звяра, който неволно бе освободил.
Навсякъде около него по хребета се виждаха трупове, сякаш доскоро тук се беше водила битка. Така беше: който владееше хребета, имаше преимуществото на височината, следователно за мястото предстоеше да се води нова битка. Така и стана. Тъкмо се качиха, когато сарацините бяха пресрещнати от пехотата на кръстоносците и лъконосци и двете страни наддадоха кръвожаден рев. Хората на Салах Ал’дин разчитаха на изненадата, затова взеха надмощие и първата вълна на атаката им остави много убити кръстоносци, а някои паднаха от хребета право в разгара на битката долу. Алтаир коленичи и остана да наблюдава как кръстоносците се прегрупират и битката се разгаря.
Мина по хребета, като избираше най-закътаните и безопасни места и излезе зад позициите на кръстоносците, където се намираше Ричард Лъвското сърце. Единствената му надежда беше да стигне до него, ако искаше да спре Робер дьо Сабле. Доближи се до битката и се придвижи наляво, като остави достатъчно място между себе си и воините. Натъкна се на кръстоносец, коленичил в храсталака, който наблюдаваше битката и хленчеше. Остави го и затича напред.
Неочаквано се чу вик и двама кръстоносци се изпречиха на пътя му, вдигнали тежките си двуостри мечове. Той спря, кръстоса ръце и посегна към раменете, за да извади меча с едната, а на другата освободи скритата кама. Единият разузнавач падна и той се нахвърли върху другия и едва след като го повали, разбра, че не бяха разузнавачи. Бяха стражи.
Озърна се към битката и забеляза, че се намира на стръмния склон на хълм. На известно разстояние видя знамето на Ричард Лъвското сърце и му се стори, че мярна самия крал, възседнал прекрасен жребец, огненочервената му брада и коса искряха на следобедното слънце. Заприиждаха пехотинци от ариергарда и той беше заобиколен от рицари — броните им дрънчаха, бяха вдигнали мечове, очите под шлемовете им искряха от вълнение.
Задачата им беше да защитават краля си. Задачата на Алтаир пък беше да се добере до него. Битката вилня дълго. Той се местеше и криеше непрекъснато, понякога си проправяше път, окървавеният му меч проблясваше, понякога успяваше да се приближи достатъчно близо, че да види Ричард. Кралят беше в едно сечище. Беше слязъл от коня, оглеждаше се предпазливо, ослушваше се, а стражите му бяха образували кръг около него, за да смалят мишената.
Алтаир така и не беше спрял да се бие, въртеше меча, в краката му падаха воини, плащът му беше изпръскан с кръвта на кръстоносци. Видя как пълководците на краля вадят мечовете, а очите им блестят застрашително под шлемовете. Лъконосците заеха прикритие зад близките скали с надеждата да открият високо място, откъдето да забележат натрапника.
— Чакай малко — провикна се Алтаир. Крал Ричард беше на няколко крачки и той го погледна в очите, въпреки че воините му напредваха. — Думи нося, не стомана.
Кралят беше в пурпурночервено, на гърдите му беше извезан лъв. Беше единственият, който не беше обзет от страх или паника. Стоеше съвършено спокоен в центъра на битката. Вдигна ръка и мъжете му спряха, а битката замря мигновено. Алтаир остана облекчен, когато видя как нападателите му отстъпват няколко крачки и около него най-сетне остана свободно място. Той отпусна ръката с меча. Пое си дъх, раменете му се вдигаха и отпускаха тежко, знаеше, че всички погледи са вперени в него. Мечовете на воините бяха насочени в корема му, стрелите на всички лъконосци бяха готови да полетят към него. Беше достатъчно Ричард да изрече една дума и той щеше да е мъртъв.
Вместо това Ричард заговори:
— Значи идваш, за да искаш условия за примирие. Крайно време беше.
— Не, не си ме разбрал — отвърна Алтаир. — Изпраща ме Ал Муалим, не Сал ах Ал’дин.
Кралят помръкна.
— Асасин значи? Какво означава това? Говори бързо. — Мъжете пристъпиха напред. Стрелците изпънаха рамене.
— Сред хората ти има предател — рече Алтаир.
— И той те е наел да ме убиеш, така ли? — провикна се кралят. — Да не би да си дошъл да злорадстваш, преди да нанесеш фаталния удар? Няма да се дам толкова лесно.