Тайната история

— Няма нищо свястно за ядене, нали? — каза той, докато надзърташе в хладилника, когато го отворих, за да извадя сметаната. — Още не съм обядвал.

Отворих вратата по-широко, та да разгледа.

— Това сирене ще свърши работа.

Нарязах хляб и му приготвих сандвич със сирене, тъй като изобщо не демонстрира никакво желание да стане и да си го направи сам. После налях кафе и седнах.

— Разкажи ми за Рим.

— Великолепен — каза той с пълна уста. — Вечният град. Навсякъде изкуство. Църкви на всяка крачка.

— Какво разгледа?

— Хиляди неща. Сега ми е трудно да се сетя за имената. Докато стана време да си тръгвам, говорех като местен.

— Кажи нещо.

Бъни бе така любезен да изпълни молбата ми, като стисна палеца и показалеца си и ги разклати във въздуха, за да наблегне на фразата, като френски готвач от телевизионна реклама.

— Добре звучи. Какво означава?

— Значи „Келнер, донесете ми местните специалитети“ — обясни той и се зае отново със сандвича.

Дочух лекото завъртане на ключа в ключалката и затварянето на входната врата. Стъпките се насочиха тихо към другия край на апартамента.

— Хенри? — изрева Бъни. — Ти ли си?

Стъпките спряха. После бързо се насочиха към кухнята. Застана до вратата и се загледа в Бъни с безизразно лице.

— Предположих, че си ти — каза той.

— Ами, здравей тогава — отвърна Бъни с пълна уста и се облегна назад в стола. — Как си, друже?

— Добре. А ти?

— Чух, че се грижиш за болните — каза Бъни и смигна към мен. — Съвестта ти е заговорила? Решил си да сториш едно-две добри дела, а?

Хенри не каза нищо и съм убеден, че в онзи миг би изглеждал напълно безразличен към репликите на всеки, който не го познаваше, но аз знаех, че е доста развълнуван. Дръпна си стол и седна. После пак стана и си наля кафе.

— За мен също, ако не възразяваш, благодаря — каза Бъни. — Хубаво е да се върнеш в добрите стари Съединени щати. Хамбургери цвъркат на скарата и всичко останало. Земята на възможностите. Нека се вее вечно86.

— Откога си тук?

— Вчера, късно през нощта, пристигнах в Ню Йорк.

— Съжалявам, че не съм бил тук, когато си пристигнал.

— Къде беше? — подозрително попита Бъни.

— На пазар — беше лъжа, не знаех къде е ходил, но определено не бе пазарувал четири часа.

— Къде са покупките? — каза Бъни. — Ще ти помогна да ги внесеш.

— Ще ми ги доставят.

— От „Фуд Кинг“ доставят? — изненада се Бъни.

— Не съм пазарувал във „Фуд Кинг“ — каза Хенри.

От неудобство станах и се отправих към спалнята.

— Не, не си тръгвай — рече Хенри, отпи една голяма глътка кафе и остави чашата в мивката. — Бъни, щеше ми се да ме бе предупредил, че пристигаш. Ние с Ричард трябва да излезем след няколко минути.

— Защо?

— Имам среща в града.

— С адвокат? — изсмя се Бъни силно на собствената си шега.