Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
След още десет часа застанах под дъжда на летище „Кенеди“ и казах на друго такси да кара към града. По пътя позвъних на „Четири сезона” - един от хотелите, чиято големина гарантира анонимност - и си запазих стая.
След три дни обикаляне на фирми за недвижими имоти наех малка мансарда в северната част на Манхатън. Не беше кой знае какво, но я огряваше сутрешното слънце и първия ден там прочетох писмата на адвоката и се обадих, за да уговоря среща.
Седнахме един късен следобед в скъпия му офис с изглед към Сентръл Парк и дреболията, свързана с наследството на Бил, промени живота ми завинаги.
В продължение на няколко дни след това се разхождах из града до късна вечер, въртях това нещо в ума си и опитвах – както биха казали психолозите - да го „интернализирам“. Оставях краката да ме носят накъдето поискат, покрай пълни с хора барове и ресторанти, заобикалях дългите опашки пред най-модните клубове и най-новите филми. Накрая, с подбити крака и болезнено съзнание за малкия си опит в материята, която хората наричат нормален живот, започнах да възприемем чутото от адвоката. Едва след това се заех с проблема със следите.
Най-напред се обадих на шефката от ФБР - жената, на която предадох документацията от европейските операции на Дивизията, когато агенцията беше закрита. Тя се свърза с някой от заместниците си, спомена, че някога съм бил Син ездач, и на следващия ден седнах със заместника в занемарена конферентна зала в невзрачен небостъргач в центъра.
След като поисках да говоря с него насаме и двамата му помощници излязоха, го информирах, че номерът на социалната осигуровка на Скот Мърдок е бил премахнат и че за мен това носи големи рискове. Трябваше му известно време, за да овладее удивлението си, но след като престана да ругае виновния за този гаф, вдигна телефона и нареди номерът ми да се възстанови.
- Ще го отбележа - увери ме. - Ще се погрижа, ако някой се интересува от този номер, да бъдеш предупреден. Какво друго?
- Трябва да бъдат променени няколко компютърни бази данни, защото съдържат твърде много информация за мен - или за псевдонимите, които съм използвал, - и тази информация трябва да изчезне.
- Държавни или частни компютри? - попита той.
- И държавни, и частни - отговорих. - Всичко от архивите на едно сдружение на съучениците от академия „Колфийлд“, както и куп съобщения във „Федерален регистър“.
- Няма начин - отговори заместник-шефът. - Базите данни са неприкосновени. Върховният съд казва, че можем да гледаме, но не и да пипаме. Би било незаконно дори да те насоча към човек, който би могъл да помогне.
Притиснах го, обясних му колко години съм служил на страната си и защо за мен е нужно да наруши правилата.
Той кимна замислено, после нещо в ума му като че ли прещрака и той започна тирада.
- Да наруша правилата? Искаш да се забъркам в хакерство? Имаш ли представа колко струва това на обществото? Вече не са малки генийчета, това беше преди години - киберпространството сега е пълно с тарани. Пробиват сайта, разбиват го, крадат всичко, което има някаква стойност...
Бях смаян - не ме интересуваше нито Върховният съд, нито днешното състояние на киберпрестъпността. Исках просто да изчистя миналото си. Реших, че може би съм докоснал болно място, но това нямаше да ми помогне да постигна повече сигурност.
Той явно не смяташе да спира.
- Има ниво, което е над тараните - продължаваше. - Хора, които влизат, копират всичко и никой не разбира, че са влизали. Адски са умни. Познавах един: отмъкна петнайсет милиона кредитни досиета за ипотеки. Петнайсет милиона! И във всяко имаше данни от кредитни карти, номера на социални осигуровки, банкови сметки, домашни адреси. Знаеш ли какво се канеше да направи с тях?
- Да открадне нечия чужда идентичност? - отговорих, без да знам защо продължаваме да говорим за това.
- Естествено. Само че не за да се възползва сам - не, това за него беше прекалено много работа. Искаше да продаде данните на руската мафия. По долар за досие, за първия милион, както ни каза, само за да ги зариби. След това смятал да тръгне нагоре, докато стигне поне до десетарка парчето. Пресметнах, че ще измъкне към сто милиона. Защото седи пред един екран. Знаеш ли колко печели средният банков обирджия? - попита той и се наведе над масата. - Девет хиляди долара и може би куршум. Кой според теб е напипал правилния бизнес план?