Капан за мишки

— Но ние не знаем кой възлага работата. Аз не обичам така.

— Чакай, Дашуня, не се ядосвай. Никой не крие от теб възложителя, просто е глупаво още в първото писмо да си разкрият всички карти. Авторът на писмото е посредник, неговата задача е да намери рейдъри за своя довереник, тоест засега той ни предлага работата, която ние може и да не приемем. Защо трябва да ни дава излишна информация? Виж, ако се съгласим, тогава той ще ни каже всичко. Е де, Дашка, защо не се радваш? Та ти току-що хленчеше и страдаше, че седиш без работа. Ето ти работа сега.

— Лошо е, той дори не се е подписал — упорстваше Даря. — Не е посочил и кого ще „кошмарим“. Тъмна личност.

— Дашуня, такъв е нашият бизнес — търпеливо я увещаваше Дима. — Той самият е тъмен, а който знае много, бързо остарява, това е стара истина. Искаш ли да се обадя на Матвей, той да провери адреса?

— Обади му се — кимна тя. — А аз междувременно ще сготвя нещо.

Успокоена, тя отиде в кухнята. В техния екип, освен останалите, беше и изключителният хакер Матвей, който с удоволствие изпълняваше и най-сложните задачи по разбиване на компютърната база на предприятия, по които те работеха в момента, но не се гнусеше и от простички задачи, каквато смяташе да му възложи сега Дмитрий Найдьонов: да провери на кого принадлежи електронният адрес, от който бе пристигнало писмото без подпис.

В периоди на застой или лошо настроение Даря напълно губеше апетит, но започнеха ли работа, поглъщаше храна като обезумяла слоница. Като гледаше нейната тънка, крехка фигурка, човек просто не би могъл да предположи, че тя побира в себе си такова количество храна, а най-важното — беше абсолютно непонятно къде побира всичко това, защото тя като че ли никога не напълняваше. Впрочем трябва да отбележим, че в периодите, когато губеше апетит и ядеше малко, сякаш по задължение, тя и не отслабваше. Човек имаше чувството, че тялото на Даря Брайко съществува някак съвсем отделно от храносмилателните и обменните процеси, протичащи в него.