Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Той проси — забеляза Андрей.
— Виждам — хладнокръвно съобщих аз. — Котките не бива да ядат свинско.
— Не ви ли е жал? Аз нямаше да издържа.
— Жал ми е. Но когато животните боледуват, също ми е жал. Не обръщайте внимание, Андрей. Ринго прекрасно знае, че няма да му дадем шунка, проси така, за всеки случай: може пък случайно да се замисля и както съм разсеян, да му хвърля парченце. Хайде да минем на въпроса.
Ринго тутакси се обиди, изфуча и отиде в другата стая. Ей богу, понякога се създава впечатление, че котките разбират човешкия говор. Като разумен притежател на котки аз знам, че те не разбират кой знае колко, а реагират само на интонациите на похвала или недоволство и на няколко познати думи, но нямат способността да разбират сложни изречения. Като опитен притежател на котки обаче знам със сигурност, че доста често поведенческите прояви у домашните животни съвпадат със смисъла на думите, които хората произнасят, и именно това ни кара да мислим, че те разбират какво казваме. Но защо съвпадат толкова често — това е въпросът.
— Андрей, знаете ли какво си помислих? Щом вашата Елена Шляхтина се е самоубила, трябва да има материали по делото, възбудено във връзка с откриването на група и прекратено при липса на състав на престъпление. Тоест намерили са тялото, започнало е следствие, с цел да се изясни какъв е случаят — убийство или самоубийство, извършили са редица действия, разпитали са маса народ, направили са най-различни експертизи и са установили, че Елена Шляхтина сама е скочила от покрива на блока. Разбирате ли?
— Не — погледна ме той от упор, без да мига. — Искате да кажете, че всъщност това е било убийство?
— За бога, нищо подобно! Какво убийство? Какво общо има тук убийството? Искам да кажа, че някъде в архивите се намира това прекратено дело и в него са налице показанията на хората, с които тогава са работили следователят и оперативните работници. Тоест там са назовани хора, които са познавали вашата Шляхтина, които са можели да кажат нещо за нея. Сега разбрахте ли?
Мусатов ме гледаше объркано, сякаш току-що му бях показал фокус.
— А на мен и през ум не ми мина… Виж ти, колко било просто.
— Е, и на мен не ми мина през ума веднага — признах си честно аз. — Минаха почти две седмици, докато се сетя. Трябва да търсите човек, който има достъп до архивите.
— Ами че аз имам такъв! — радостно възкликна Мусатов.
— Кой?
— Ами човек, който има достъп до архивите. Нали той прегледа по моя молба делото на Личко, за да намери Шляхтина.
— Чакайте, Андрей. — За съжаление, бях принуден да охладя възбудата му. — Личко е бил осъден и неговото дело се намира в архива на съда. А делото за откриването на трупа на Шляхтина е било прекратено в стадия на предварителното следствие и следователно се намира не в съдебния архив, а в архива на прокуратурата. Впрочем възможно е да се намира и в архива на Градското управление на вътрешните работи. Поговорете със своя познат, той може да има връзки и в тези два архива. А пък ако няма, тогава ще трябва да търсите вие лично. Това е първата ми идея, но имам и втора.
Андрей сякаш малко се разстрои, когато чу, че неговият познат, който имал достъп до съдебните архиви, може да се окаже безполезен, но когато чу за втората ми идея, се поободри.
— Помислих си, че вие търсите сведения за Елена Шляхтина откъм страната на самата Елена. Но нали в тази история е имало и втора страна. Може би има смисъл да потърсите там. А?
— Нещо не разбирам…
— Хайде да пийнем още малко — предложих аз.
— На мен май ми стига, тепърва трябва да пътувам до вкъщи.
Приех това с разбиране и налях уиски само в своята чаша. Човек, който се старае да не се напие, преди да седне зад волана, винаги буди уважение у мен.
— Ето вижте. Шляхтина е дала показания, уличаващи Личко в извършване на престъпление, нали?
— Да.
— А Личко после постоянно е повтарял: „Защо Лена постъпи така?“ или „Защо Лена направи това?“. Тоест той се е познавал с нея още преди съда, тя не е била случайна свидетелка, която е минавала покрай местопрестъплението и е видяла нещо. Но ако за това познанство не знаят хората, свързани с Елена, за него може да знаят други хора. Хора, които са контактували с Личко.
Стараех се да бъда максимално точен в изразите си, защото още по време на разговора в дома на Истомина бях видял колко болезнено реагира Андрей Мусатов, когато наричат Личко негов баща.