Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Чакай малко! — Марки направи крачка напред; той леко трепереше, а на слепоочията му две огромни вени се напълниха бързо с кръв. — Не си въобразяваш, че това може да ти се размине, нали? И то с мен!
Без да каже нито дума, Джон излезе навън, като остави вратата широко отворена.
Идит, все още ридаеща, беше тръгнала към къщи. След като я проследи с поглед до тяхната пътека, Джон се обърна към осветения вход, където Марки слизаше бавно по хлъзгащите се стъпала. Свали палтото и шапката си и ги хвърли в снега встрани от пътеката. След това, като залитна леко по заледената настилка, направи крачка напред.
При първия удар и двамата се подхлъзнаха и се строполиха на тротоара, надигнаха се и отново се повалиха на земята. Забелязаха, че върху тънкия сняг встрани устойчивостта е по-добра, и се вкопчиха един в друг там, където се въртяха разярени, а снегът под краката им се превърна в рядка кал.
Улицата беше пуста и ако не се смятаха късите им морни пъхтения и плясъкът, когато някой се свлечеше в калния сняг, двамата се бореха тихомълком, ярко осветени от луната и от кехлибарената светлина, която идеше от отворената врата. На няколко пъти паднаха едновременно и тогава схватката продължаваше яростно върху моравата.
В продължение на петнайсет-двайсет минути те се бориха като обезумели на лунната светлина. В един мълчаливо уговорен интервал и двамата бяха съблекли саката и жилетките си и сега ризите на гърбовете им висяха на мокри мръсни парцали. И двамата бяха окъсани, окървавени и толкова изтощени, че можеха да стоят изправени само ако се подпират един на друг — докосване или и най-малко блъсване караше и двамата да се свличат на четири крака.
Но не умората сложи край на схватката им, пък и самата й безсмисленост бе причина тя да не бъде прекратена. Спряха, защото по някое време, както се протягаха един към друг на земята, доловиха мъжки стъпки, които се приближаваха по тротоара. Двамата някак си се бяха търколили в сянката и когато чуха шума, престанаха да се бият, замряха, спряха да дишат и лежаха вкопчени като момченца, които си играят на индианци, докато стъпките отминаха. След това се вдигнаха на крака, олюлявайки се, и се изгледаха като пияни.
— Да ме вземат дяволите, ако продължа повече — извика задавено Марки.
— И аз няма да продължа — каза Джон Андрос. — Дойде ми до гуша.
Двамата отново се изгледаха, този път намръщено, като че ли всеки подозираше, че другият го подтиква да подновят боя. Марки изплю кръвта, която течеше от сцепената му устна, след което изпсува тихо, вдигна от земята сакото и жилетката си и учудено изтръска снега от тях, сякаш това, че бяха почти мокри, беше единствената му грижа на този свят.
— Ще влезеш ли в къщи да се измиеш? — неочаквано попита той.
— Не, благодаря — отвърна Джон. — Трябва да се прибирам, жена ми ще се тревожи.
Той също вдигна сакото и жилетката си от земята, а след това палтото и шапката си. Както беше вир-вода и плувнал в пот, изглеждаше му невероятно, че преди половин час е бил облечен с всичките тези дрехи.
— Ами… лека нощ — каза той, като се колебаеше.
Неочаквано пристъпиха един към друг и си стиснаха ръцете. Това не беше формален жест — ръката на Джон Андрос обгърна рамото на Марки, а той го потупа нежно по гърба.
— Нищо ми няма — продължи на пресекулки той.
— Не си ли?…
— Не, нищо ми няма.
— Ами — каза след малко Джон Андрос, — тогава ще ти кажа „лека нощ“.
Преметнал дрехите си на ръка и накуцвайки леко, той си тръгна. Луната продължаваше да свети ярко, когато се отдалечи от тъмното петно на отъпканата земя и стъпи на моравата. Откъм спирката, на половин миля разстояние, Джон Андрос долови грохота на влака в седем часа.
— Но ти сигурно си се побъркал — извика на пресекулки Идит. — Аз си мислех, че ще загладиш нещата и ще си подадете ръце. Затова си и тръгнах.
— Ти искаше ли да загладим нещата?
— Разбира се, че не. Не искам да ги виждам повече. Но си мислех, че ще направите точно това. — Тя мажеше раните по врата и гърба му с йод, а той седеше спокойно в горещата вана. — Ще извикам лекар — решително каза Идит. — Може да имаш вътрешни наранявания.
Той поклати глава.
— В никакъв случай. Не искам да се разчуе из целия град.
— Все пак не мога да разбера как стана това.
— И аз. — Той се усмихна тъжно. — Струва ми се, че тези детски гостувания са доста неприятни преживявания.