Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Споменаването на господин Роланд накара Емили да изтръпне.
— О, да. Точно така.
— Не трябва да се притесняваш — каза Клоуи. — Ще се представиш страхотно. И ще получиш стипендията. Предчувствам го.
— Благодаря. — Емили я побутна с хълбок. — А ти защо не дойдеш? За морална подкрепа.
Клоуи я погледна тъжно.
— Утре съм бавачка.
В този миг прозвуча остър виещ звук. Клоуи извади телефона си и погледна екрана.
— Трябва да тръгвам. Тази вечер по случайност мама се прибра за вечеря.
Двете тръгнаха към колите си. Когато Клоуи отключи вратата, фаровете на колата примигнаха. След като запали двигателя, тя свали прозореца си и погледна към Емили.
— Искаш ли да дойдеш у дома утре, след състезанието? Ще се радвам да чуя как е минало.
— Определено — отвърна Емили.
Клоуи излезе от паркинга. Емили остана на мястото си, пъхнала ръце в джобовете си. Тъкмо когато се накани да отключи вратата, тя забеляза нещо, което беше пъхнато под чистачката й. Когато се пресегна да го извади, ботушите й се хлъзнаха по леда.
Оказа се, че това е снимка, принтирана на копирна хартия, най-вероятно снимана с телефон. Две момичета танцуваха, едното от тях беше протегнало ръка, за да ги снима. Емили погледна отблизо и осъзна, че се взира в собствения си образ. На блузата й пишеше „MERCI BEAUCOUP“, а кожата й изглеждаше бледа и посърнала. Зад нея горяха тръстикови факли, полюляваха се палми и стърчеше един познат дървен бар пред стена, покрита с лазурносини плочки.
Ямайка.
Тогава Емили погледна към другото момиче, което бе направило снимката. Изведнъж тялото й омекна. Това беше Табита. А снимката бе същата, която им беше направила по време на единствения им танц заедно.
Щрак. В гората изпука клонка. Емили се взря в моста с разтупкано сърце.
След това обърна снимката и погледна гърба й. В средата имаше надпис. Почеркът беше същият като на картичката, която бяха намерили в пощенската кутия на Али. Докато четеше, устата й пресъхнаха.
Това достатъчно доказателство ли е?