Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Устата му беше пресъхнала, пръстите му бяха изтръпнали. Четири пъти беше стоварил чука върху палеца си. Дървеното блокче гъмжеше от сплескани главички на гвоздеи.
Вратата рязко се отвори. Маяковски влезе с поднос, от който се разнасяше мелодично дрънчене, и го остави на масата. Върху подноса имаше чаша с горещ чай, чаша с вода, чинийка с бучка жълто масло, похлупено с комат хляб, и още една чаша, съдържаща, както се разбра по-късно, два пръста лютива водка, половината от която Маяковски изгълта на един дъх. След това пристъпи до Куентин и го зашлеви с все сила:
— Наказание, задето се усъмни в себе си.
Куентин се втренчи в него. Допря длан до страната си и си каза: "Този тип е луд за връзване. Може да прави с нас каквото му скимне. Тук сме в ръцете му."
Рижавият прелисти книгата обратно на първа страница. Обърна наопаки листа хартия с магията и го потупа с пръст. На гърба беше написана друга магия — Бужолдово вълшебство за изваждане на гвоздеи.
— Започни отначало, ако обичаш — нареди и си излезе.
Куентин стана и се протегна, коленете му изпукаха. Вместо да започне отново, той се приближи до прозорчето и се загледа в заснежените поля, напомнящи лунен пейзаж. Безкрайната белота го подтикваше да халюцинира цветове. Слънцето въобще не беше помръднало.
Така измина първият месец от пребиваването на Куентин в "Южен Брейкбилс". Магиите се променяха, Обстоятелствата бяха различни, но стаята беше същата и дните бяха винаги, винаги, винаги еднакви — същинска безкрайна и безмилостна пустош от повторения. Зловещите закани на Маяковски се сбъднаха, и то с пълна сила. Дори през най-ужасните си мигове в "Брейкбилс", Куентин имаше усещането, че с присъствието си там се спасява от справедливо възмездие, че саможертвите, изисквани от преподавателите, са нищо в сравнение с предимствата на живота, който ще води като магьосник. В "Южен Брейкбилс" той за пръв път почувства, че усилията му са оправдани. И разбра защо са изпратени тук. Маяковски искаше от тях невъзможното. Човешкият мозък не беше приспособен да поема подобно количество информация. Ако Фог се опиташе да наложи такъв порядък в "Брейкбилс", в колежа щеше да избухне бунт.
Трудно му беше да се прецени как се справят другарите му по съдба. Всички се виждаха на закуска, обед и вечеря и се разминаваха по коридорите, но заради забраната за говорене само се споглеждаха и свиваха рамене. Магията не ги беше лишила само от дар слово, но и от способността да пишат.
Според Куентин това не беше болка за умиране, защото и без това вече губеше желание за общуване. Би трябвало да жадува за контакт с друго човешко същество, но вместо това започна да страни от другите и все повече да се затваря в себе си. Тътреше се като затворник по каменните коридори от спалнята до трапезарията и оттам до мъничката класна стая, през чието прозорче надничаше скучното бяло слънце с немигащ поглед. Веднъж се качи на покрива на западната кула и се натъкна на представление — дългучът Дейл правеше пантомима пред апатична публика. Само че той установи, че не си струва усилието да обърне глава, за да следи действието. Чувството му за хумор беше загинало в пустошта.
Маяковски не изглеждаше изненадан, сякаш знаеше, че това ще се случи, защото го беше виждал отново и отново всеки семестър при предишни ученици. Оказа се прав. След първите три седмици обяви, че е отменил магията, която им беше отнела говора. Новината беше посрещната с гробно мълчание. Никой не бе забелязал.
На втория месец той започна да разнообразява заниманията. Повечето време още беше посветено на зубрене на Обстоятелствата и безкрайните им изключения, но от време на време той възлагаше нови упражнения. В един празен коридор беше изградил триизмерен лабиринт, съставен от телени обръчи, през които чрез левитация колежаните щяха да прокарват различни предмети, за да усъвършенстват умението си да се съсредоточават и да упражняват контрол. Отначало използваха стъклени топчета, после — метални топки с малко по-малък диаметър от този на обръчите. При докосването на топката до обръча се получаваше искра и човекът, правещ магията, усещаше разтърсване като от електрически ток.
След време започнаха да прокарват през същия лабиринт светулки, въздействайки върху разума им чрез силата на волята си. Безмълвно се дебнеха взаимно, изпитваха завист от успехите на някого и презрение от провала на другиго. Режимът ги беше настроил един срещу друг. Джанет беше най-зле по отношение на експеримента със светулките — влагаше в магията си толкова сила, че ги изпепеляваше във въздуха. Маяковски невъзмутимо я караше да започне отново, без да обръща внимание на сълзите й предизвикани от няма безпомощност. Тормозът можеше и продължаваше с часове. Никой нямаше право да напусне коридора, докато целият клас не направеше упражнението. Неведнъж всички спаха на пода.