Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Виждам, че събирате антикварни вещи - каза той най-сетне, вдигайки от пода нещо, приличащо на старинен компас.
- По-голямата част остана от мама. Умря преди година. Остави ми наследство от купища неща, които татко не иска да вземе при себе си. За съжаление, съм наследила и нежеланието да ги изхвърля.
Навел се, той остави компаса на мястото му и вдигна един нож. Бе с красива и широка ръкохватка от резбована кост, представляваща мъж с дълъг плащ, и малко, тънко и остро острие, приличащо на съвременен скалпел. Въпреки това обаче ножът изглеждаше старинен. Металът бе потъмнял и върху него имаше следи от ръжда, които явно се бяха опитали да почистят.
- Имате усет - каза Сири Холм. - Това е перлата на колекцията ми. Единственото нещо, срещу което мога да получа добра сума, ако баща ми престане някога да ми праща пари. Този нож е принадлежал на един знаменит италиански лечител, живял в началото на 16. век. Казвал се е Алесандро Бенедети.
- Никога не съм чувал за него.
- Остава и да сте чувал - произнесе строго Сири. - Той е бил първият в света пластичен хирург. Прославил се е с това, че за пръв път в историята е направил ринопластика. Преди всичко обаче е бил анатом. Човек, на когото е било интересно устройството на човешкото тяло.
- А вие интересувате ли се от човешки тела? - попита той, продължавайки да разглежда ножа.
- Само докато са живи - засмя се тя. Смееше се твърде много за човек, в присъствието на който сутринта е бил открит труп. - Не, наистина - продължи тя. - Ако човек не се интересува от телата на други хора, то той въобще не се интересува от хората. И къде щяхме да сме сега, ако такива като Алесандро Бенедети не са рязали трупове и не са изучавали човешките вътрешности?
- А ножове интересуват ли ви?
- Майка ми го е купила от един уважаван антиквар на площад „Сан Маурицио” във Венеция. Имал е сертификат. Изхарчила е половината от наследството от дядо ми, а това са доста пари. Освен това го показах на един експерт в Осло. Дори и да не е принадлежал на Бенедети, то е бил собственост на друг хирург или анатом от Венеция или Падуа от онази епоха. Това не намалява кой знае колко цената му. Най-много обаче ми харесва това, че може би с негова помощ са оправили носа на някаква венецианка от 16. век. Нагледен пример за прогрес, който идва много по-бавно, отколкото ни се иска.
Говорейки това, тя започна без каквото и да било притеснение да се бърше с хавлията. След това я хвърли на дивана, отрупан с какво ли не - мръсни съдове, кълбета вълна, стара шевна машина. Напълно гола, тя посегна към спортното облекло за таекуондо, навлечено върху стар манекен, стоящ по средата на стаята - Сингсакер се обърна към прозореца и се загледа към фиорда. Покрай Мункхолм бавно пълзеше платноход. Зад гърба му се чуваше шум от обличани дрехи.
- Е, сега вече можете да се обърнете - каза най-сетне Сири.
Той се обърна навреме, за да види как тя пристягаше на талията си черен пояс. За миг се поколеба дали си струва да коментира видяното, но реши да запази мнението си за себе си.
- Дойдох, за да ви задам няколко въпроса за убийството в библиотеката.
- Досетих се - махайки няколко мръсни чинии от дивана, тя седна. След това премести на пода и шевната машина, освобождавайки място и за него. Той остана прав.
- Имате ли време да ми отговорите на тях, преди да тръгнете за тренировка?
- Естествено. Не съм фанатик в тренировките.
- Бяхте ли при откриването на тялото?
- Да, намерихме го с Юн.
На Сингсакер му бе странно да срещне човек, който би нарекъл Ватен по име.
- Какво усетихте тогава?
- Ужасна гледка. Прекарах с Гюн Брита цялата съботна сутрин и успях малко да я опозная. Тя бе приятна дама, малко строга. С други думи, такава, каквато трябва да е всяка библиотекарка. Не бих могла и да си представя, че ще й направят това. При това на онова място.
- А Юн Ватен, който е бил с вас? Как ви се стори? Как се почувства той?
- Знам, че го подозирате, но се страхувам, че грешите - каза с такъв тон, сякаш изричаше известна на всички и неопровержима истина, Сири Холм.
- Защо сте толкова сигурна в това?
- Просто го знам. Както знам, че вие сте разведен, наскоро сте преживял сериозна житейска криза и само се престорихте на равнодушен, когато ме видяхте без дрехи.
Гледайки я, той се опитваше да прикрие учудването си. Всъщност нима бе учуден? В тази стая Сири Холм не бе единствената, която можеше да преценява хората. Бе достатъчно да види за пръв път момичето в библиотеката, за да разбере, че тя е нещо съвсем необикновено.
- Знанието винаги се базира на нещо. Освен ако, разбира се, не си играем на гатанки. Тогава, изглежда, днес ви върви.