Небесносини грехове

- Това означава, че нямам нужда от разрешението ви, за да бъда на това местопрестъпление. Нямам нужда от ничие разрешение. Така че няма значение дали лейтенантът е тук или не. Съобщих ви кой ми каза за това местопрестъпление от любезност, но ако не желаете да бъдете учтив, полицай, значи не е нужно да бъдем.

Обърнах се и погледнах Джейсън. При нормални обстоятелства бих го оставила при колата, но не бях напълно сигурна, че мога да мина по останалата част от хълма, без да падна.

Наистина не се чувствах достатъчно добре, за да бъда тук. Но ето че се намирах тук и щях да отида да огледам местопрестъплението.

Направих знак на Джейсън да се приближи. Той заобиколи джипа, усмивката му избледняваше леко. Може изглеждах толкова пребледняла, колкото се чувствах.

- Да вървим.

- Той не е федерален - възрази Дженкинс.

Писна ми от него. Ако се чувствах по-добре, щях да ни пробия път, но... имаше и други начини да тормозя.

Изчаках докато Джейсън не дойде, за да ме придържа, след което отместих косата си на една страна, откривайки превръзката на собствената си шия. Дръпнах я от едната страна, докато не се отлепи и показах ухапването на Дженкинс. Раната не беше с изчистени пробождания. Ашър се беше отнесъл, защото ръбовете на раната бяха разкъсани.

- Мааамка му - каза Дженкинс.

Позволих на Джейсън да постави отново превръзката върху раната, докато разговарях с другия мъж.

- Имах тежка нощ, полицай Дженкинс, и имам властта да присъствам на всяко свърхестествено местопрестъпление, на което преценя, че е необходимо да бъда.

Превръзката бе пригладена на място и Джейсън стоеше много близо до лявата ми ръка, сякаш знаеше колко нестабилна се чувствам. Изглежда, че Дженкинс не забеляза.

- Това не е нападение на вампир - заяви той.

- Да не би да не говоря на английски, Дженкинс? Казала ли съм, че това има нещо общо с вампири?

- Не, сър, искам да кажа... не.

- В такъв случай или ни съпроводете до местопрестъплението, полицай, или отстъпете и сами ще намерим пътя.

Показването на ухапването от вампир го беше смутило, но все още не искаше да позволи на федерални да се бъркат на местопрестъплението му. Вероятно шефът му нямаше да го хареса, но това не бе мой проблем. Имах федерална значка. На теория, имах право да бъда на това местопрестъпление. Всъщност, ако от местната полиция ми пречеха, не можех да направя кой знае какво. Можех да поискам съдебна заповед и да ги принудя, но това щеше да отнеме време, а аз не разполагах с такова. Долф вече ми беше бесен. Не исках да го карам да чака чак толкова.

Дженкинс най-сетне се дръпна. Започнахме да се качваме по хълма. Приблизително по средата ми се наложи да се хвана за ръката на Джейсън. В този момент целта на живота ми бе да не падна, да не повърна, или да не припадна, докато Дженкинс продължаваше да се чуди дали не е сбъркал като ни е пуснал.