Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
След първата им среща в ресторанта Иван Шибилев си даде тържествена клетва, че ще последва Вева навсякъде, по всяко време и при всички обстоятелства. Тя не поиска тази жертва от него, а напротив, в продължение на два месеца се срещна с него само пет пъти, а през останалото време той я дебнеше по улиците. Когато разбра това, тя се разсърди и го заплаши, че ако продължава да ходи по петите й, повече няма да го познава. Иван Шибилев не се мяркаше повече неканен пред очите й, но когато имаше възможност, я проследяваше къде ходи и с кого се среща. Привечер най-често тя отиваше в една двуетажна къща близо до халите и след около час излизаше с една млада като нея жена. Двете тръгваха по главната улица до ресторант „Морско око“, извиваха надясно и слизаха към Морската градина. Там движението се разливаше в различни посоки, разреждаше се и тогава бе много лесно да се проследят двете жени. Още щом влезеха в някоя от алеите, пред тях заставаха като че съвсем случайно двама мъже, заговаряха ги и тръгваха с тях, отначало всички заедно, а малко по-късно по двойки. Както се виждаше по облеклото и маниерите им, мъжете биваха хора със солидно положение, морски офицери в бели униформи с кортици на блестящи верижки или пехотински офицери, които при среща с дамите притискаха дългите саби към бедрата си, покланяха се галантно и шумно удряха шпори. След няколко кръга из градината двете двойки се насочваха към Казиното. Там вече свиреше оркестър и в хладната вечер се носеха насечените тактове на румба или фокстрот, под обилната светлина на електрическите лампи дансингът кипеше като пъстра и жива лавина. Скрит в сянката на близките дървета, Иван Шибилев престояваше там, докато Вева и приятелката й с двамата кавалери излязат от Казиното и тръгнат по улиците. Вървяха по двойки на десетина метра една от друга, държаха се за ръце, а на тъмните места кавалерите прегръщаха дамите и ги целуваха. След малко пристигаха до къщата при халите и влизаха вътре. В някои нощи Иван Шибилев заставаше на близкия ъгъл и съвсем безсмислено престояваше там до зори, когато двамата мъже напускаха къщата.
Имаше дни и вечери на по-жестоки страдания и това бяха дните и вечерите, когато Вева нямаше с кого да излезе и се смиляваше над него. Той по всяко време обикаляше около квартирата й, Вева го виждаше през прозореца и ако нямаше друга среща, излизаше през главния вход, защото бе сигурна, че ще се лепне за нея. Правеха една-две обиколки по главната улица и влизаха в някой от ресторантите. Вева предпочиташе „Морско око“ или „България“, защото тези ресторанти се посещаваха от най-отбрано общество. В това отбрано общество, както впрочем и навсякъде, тя по всякакъв начин му даваше да разбере, че не бива да храни никакви илюзии за по-голяма близост и че ако излиза от време на време с него, то е, защото не може да устои на упоритата му настойчивост. Държеше се така, че мъжете недвусмислено изразяваха възхищението си от пищната й хубост и тя не само че не прикриваше задоволството си като всяка порядъчна госпожица, а го предизвикваше с погледи и усмивки. На улицата често я спираха мъже и за да разговаря с тях, обръщаше гръб на кавалера си или му нареждаше да я чака на известно разстояние, в ресторанта сядаха неканени на масата им, а имаше и такива, които й подхвърляха вместо поздрав: „Вевче, днес май си в разноски!“ Искаха да кажат, че кавалерът й е още невръстно дете и тя ще трябва да му плаща вечерята. Това караше Иван Шибилев да прикрива младостта си по някакъв начин. Беше си ушил два костюма при най-модния шивач в града, носеше бял панталон с бели обувки, а вечер слагаше вратовръзка, тъй че с мустачките имаше вид на млад човек от заможно семейство. В село гледат на осемнайсетгодишните момчета като на мъже за женене, майка му, както й вторият му баща го имаха вече за ерген и му изпращаха повече пари, отколкото му се полагаха за месечната издръжка. След като бе спестил пари и от турнето, той разполагаше със средства, които му позволяваха да се храни и облича добре и да води приятелката си в най-скъпите ресторанти. Въпреки това тя предпочиташе компанията на други мъже, които не само че не благоговееха пред хубостта й, но се отнасяха с нея неблагоприлично и дори цинично: гледаха я с похотливи очи, предлагаха й срещи в негово присъствие, усмихваха се многозначително зад гърба й.