Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
— Даже по-голям! Ако решиш тази задача, можеш да излезеш и срещу Фишер и да станеш световен шампион. Трябва да направиш мат в три-четири хода.
Тото замислено наплюнчи показалец, позаглади перчема на върха на главата си и направи два хода. На третия се запъна.
— Ей, ама тая фатка била трудна! — рече той. — Но ще я науча! Може ли да си я запиша?
— Може. Бели: цар е7, кон г5…
Тото си отбеляза знаците върху дланта си и стана.
— А сега трябва да бягам, че шерифите ме чакат. Днес в педагогическата стая има важно мероприятие. Другарката Комитова ни вика в тревога.
— Значи, няма да се срещаме вече, така ли?
— Ами… чак когато ми отмъстиш.
— Жалко… — въздъхна Валери. — Беше хубаво. Е, нищо!… Хайде, довиждане!
— Довиждане! — отвърна Тото и му подаде десница.
Валери я пое. Двамата си стиснаха ръцете.
За първи път.
После борецът изтича към града, а шахматистът се наведе над мансубата и за триста седемдесет и девети път се опита да я реши. Но все не успяваше да се съсредоточи: на ръката си усещаше топлината от ръката на Тото…
Загадки от криминален характер
В педагогическата стая другарката Комитова посрещна доброволните сътрудници много разтревожена.
— Другари — каза тя, — днес ви извиках по-рано, защото ни предстои много отговорна работа. — Тя плъзна поглед върху осемте двойки празнично облечени момчета с червени ленти на ръкавите и продължи: — Имаме сведения, че в града върлува неизвестна детска банда, която от няколко дни продава по махалите всевъзможни съестни продукти като луканки, кашкавали и други, по всяка вероятност крадени.
— Да не е Осоговския тигър? — попита Тото.
— Не, не е той. Проверихме. Впрочем тигрите никога не са се занимавали с търговия. Този път очевидно имаме работа с опитни крадци, защото нито можем да установим откъде са задигнати продуктите, нито пък по какви канали прокарват стоката си до клиентите… И още нещо: цените на продуктите им са смешно ниски. Кило луканка например продават за два лева, кило тахан-халва за 60 стотинки.
— Опасни гангстери! — зацъка загрижено Тото, като усети куркането на червата си.
— Но не в това се състои главната опасност — подхвана другарката Комитова. — Друго е страшното. Има предположение, че продаваните продукти са част от бракувано поради неспазване на хигиенните условия производство и че са изнесени тайно от фабриките, където е трябвало да бъдат унищожени.
Санитарните органи се опасяват, че те могат да станат източник на грозни отравяния.
Шерифите неспокойно се размърдаха на столовете. Тото стана.
— Другарко Комитова, не бойте се! Ние безпощадно ще хванем бандата!
— Да, Тото, ние много разчитаме на вас! Само че без грубости! Вървете! И ви желая успех!
Патрулните двойки излязоха силно възбудени от новата важна задача, най-отговорната досега.
Тото беше придружен от Тони-48, същия, който живееше в една стая с Пепи. Крачеше той сега до своя именит войвода, а в главата му се въртяха тревожни мисли.
Работата е там, че още докато другарката Комитова разправяше за луканките и халвите, които бандата разпродавала на безценица, Тони-48 си спомни за купищата продукти, които Пепи държеше в гардероба и които тайно раздаваше на абдулабайците.
Наистина Пепи му беше обяснил, че това е допълнителна храна за шахматистите, купена с общи пари, и го беше накарал да се закълне, че ще мълчи, сега обаче нещата се променяха. Ами ако продуктите в гардероба са от заразените и Пепи нищо не знае? Леле, какъв мор може да настъпи в интерната! Впрочем май че има вече признаци на заболявания.
Колко пъти нощем абдулабайци тичат към тоалетните! Колко пъти Валери, Белия облак, Спас Дългия и даже Елка скитат нощем из развалините като лунатици!… Дали да не съобщи всичко това на Тото?
Разкъсван от противоречиви чувства, Тони-48 реши поне засега да мълчи и да изчака по-нататъшния ход на събитията. Кой знае, може пък наистина да открият истинските крадци!
Така и стана. И то много лесно.
Тъкмо крачеха из македонската махала и наблюдаваха хлапетата, които ритаха парцалена топка, забелязаха няколко деца да дъвчат нещо с голям апетит. Приближиха се. Две ядяха мечки със зехтин и червен пипер, третото — едно луничаво момче — гризеше огромна буца тахан-халва.
— Откъде тая халва бе? — попита Тото ужким равнодушно.
— Това си е моя работа — отвърна троснато луничавото.