Последната кралица на Индия

— Довела си нов човек — изрече шри Рама с глас, спокоен и уравновесен като излъчването му.

— Сита Бхосале, моята най-млада дургаваси — представи ме рани.

Той се втренчи в мен за няколко секунди, а след това кимна и изрече:

— Добре дошла, Сита!

Зачудих се каква ли екзотична церемония ще изпълни гуру от ранга на шри Рама, но тази пуджа се оказа като всички останали. Едва след като изрисува на всяка от нас по един червен тилак на челата, той се залюля обратно върху рогозките си от юта и рече:

— Е?

— Сипаите стават все по-неспокойни и все по-гневни на британците. Татко смята, че трябва да ги въоръжим и обучим за бунт.

Шри Рама осмисли чутата информация и запита:

— Британците извършили ли са някакво зло?

— Според мен вината им е в това, че постъпиха необмислено. Но смятам също така, че може би нарочно подбуждат сипаите към бунт — отговори рани.

— Убийството на британски войници ще бъде ли равносилно на извършване на зло? — попита шри Рама.

— Да — кимна рани. — Лично аз вярвам повече в дипломацията. Дипломация до самия край. Но какъв ще бъде краят?

— Унищожението на Джанси — отговори, без дори да се замисли, гуруто.

Не можах да повярвам на ушите си. Вдигнах поглед към Сундари, но нейното изражение не разкриваше нищо.

— А това приемливо ли е? — попита рани.

— Всички царства и империи някога срещат края си. Въпросът е какво ги заменя и кой извършва първия акт на агресия!

— Значи да чакам?

— Зависи. Какъв тип управник искате да бъдете?

Рани постави ръка на челото си и прекара няколко минути в дълбок размисъл. Накрая изрече:

— На татко това никак няма да му хареса!

Шри Рама кимна, но не каза нищо.

— Благодаря ви, учителю! — сведе глава рани.

В този момент шри Рама се обърна неочаквано към мен и изрече:

— Някой се старае да ти затруднява живота. Защо го позволяваш?

Бях толкова шокирана, че в продължение на известно време не успях да кажа нищо.

— Аз… не знам — разбира се, че знаех. Защото Кахини беше любимка на рани и братовчедка на раджата.

— Е, след като ти не знаеш, значи и аз не мога да ти кажа! — отсече шри Рама.

Погледнах към Сундари, която изобщо не изглеждаше изненадана, а след това и към самата рани, обаче тя беше потънала в собствените си мисли.

— Дръж Дурга близо до теб! — бяха последните думи на великия учител.

И в този момент в съзнанието ми се появи образът на богинята с десетте оръжия. Всеки от боговете беше допринесъл с нещо божествено за нейното сътворение. Шива беше изваял съвършеното ѝ лице, Индра я беше дарил с гърди като две луни, Вишну ѝ беше дал много ръце, Агни беше оформил блестящите ѝ очи, а Яма беше изтъкал косата ѝ като черна коприна. Другите богове я бяха въоръжили с невидими оръжия, а Божественият творец я беше облякъл в неуязвима броня. А когато боговете видели колко е съвършена, започнали да ѝ поднасят какви ли не дарове. Скоро от всяка част на тялото ѝ проблясвали бижута със скъпоценни камъни, а гирляндите на гърдите ѝ били от цветя, които никога не увяхват. Накрая получила лъв, за да потегли към великата си мисия по освобождаване на света от насилието и злото. Фактът, че шри Рама ми каза да държа именно Дурга близо до себе си, беше повече от любопитен, защото аз винаги си я бях представяла почти до мен.