Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Красива си почти колкото Кахини — отсече накрая. — Сигурно вие двете сте станали големи приятелки, а?
— Не съвсем, шриман — отговорих.
Когато Моропант се разсмя, рани се смръщи и извика:
— Достатъчно!
— Не го приемай лично! — продължи да ми говори баща ѝ. — Кахини беше отгледана почти както моята Ману тук, убедена, че е предопределена за титли и тронове. И ако сега е озлобена от мястото си в живота, трябва да вини само себе си и никой друг!
Погледнах към рани и се изненадах, когато я видях да кима.
— Кахини беше сгодена за един много заможен мъж — сподели с мен тя. — Но после се оказа, че тайно е имала връзка с друг мъж и когато откриха писмата…
Тук рани просто разпери ръце и в празното пространство между тях се съдържаше всичко, което нямаше нужда да бъде изричано на глас. Да те хванат, че пишеш писма на мъж, докато се водят преговори за брака ти с друг… Е, това веднъж завинаги слага край на шансовете ти за брак.
— Това беше грешка на младостта, разбира се — продължи кралицата, — но за съжаление, и за грешките от младостта си плащаме така, както и за тези от старостта.
Положих максимални усилия да си придам печален вид, когато изрекох:
— Нямах представа.
— Така и не разбрах с кого си пишеше тогава. Писмата бяха открити от слугата на баща ѝ, но само два дена след това същият този слуга беше намерен в река Ганг!
Ахнах.
— Но не го е убила тя — поясни рани. — Тя не би сторила подобно нещо.
— Но баща ѝ — без да му мигне окото — намеси се Моропант. — Познавах го много добре, когато беше млад — напомни на дъщеря си.
— Баща ѝ почина — обясни ми рани, — но преди това се закле и пред мен, и пред цялата фамилия, че между дъщеря му и онзи мъж не е станало нищо друго освен размяна на писма. В противен случай тя не би била тук, ако се сещаш — довърши с намигване.
— Хайде да седнем! — посочи Моропант възглавниците и съвсем определено имаше предвид и мен. — Още едно писмо от Елис? — възкликна, когато зърна плика на килима. — Дааа, сипаите наистина ще се вдигнат на бунт и ти много добре го знаеш, Ману — отбеляза. — И от все сърце се надявам да прогонят британците чак до морето!
— Но ние не можем да си позволим тук бунт! — възрази рани. — Това би било краят на управлението на Гангадхар!
— Само ако изгубим. Но аз бих могъл да ги обуча!
— И какво ще стане, когато британците разберат, че бащата на рани е в съюз с бунтовниците? — изгледа го строго тя.
— Тези мъже не са бунтовници, Ману! — отсече той. — Те са граждани на кралство Джанси!
— Граждани на Джанси, които са подписали договори с британците да се бият за тях! — напомни му рани.
— Независимо какви договори са подписали, убеден съм, че все още са верни на Джанси! — изтъкна баща ѝ. — Британската империя се простира от Хонконг до Ирландия. Ако сипаите им създадат достатъчно големи неприятности, на британците може да им се наложи да помислят добре дали едно малко северноиндийско кралство си заслужава усилията!
Рани замълча. Нито един от тях не повдигна въпроса за това, че детето, което тя носеше, би могло да бъде момиче.
— Ще бъда готов при твой знак да започна обучението им! — изрече накрая Моропант. — Просто поговори с раджата.
— Гангадхар е… Е, много добре знаеш какво ще каже.
Бащата на рани погледна към мен и изрече:
— Ману…
— Да, знам. Със сигурност трябва да се направи нещо, при това скоро. Ще поискам мнението на шри Рама по този въпрос.
— Шри Рама е гуру, не генерал!
— Повелителят Кришна също не е бил генерал, но, както знаеш, е успял да даде добър съвет на Арджуна!
Рани имаше предвид, разбира се, онази история от „Бхагават Гита“, в която повелителят Кришна се явил пред принц Арджуна, за да го напътства в особено трудни времена. Семейството на Арджуна било във война и макар че самият той не желаел да се включва в битките, Кришна го посъветвал да се бие. Колкото и миролюбив и благ да е даден човек, той е длъжен да се изправи срещу злото и да се бие, когато се налага. Същото важи и за всички нас.
Моропант кимна, а после посочи към мен и завърши:
— Но не забравяй да вземеш със себе си и тази дургаваси! Няма да намериш по-предан човек от онзи, който е готов да застреля дори бащата на рани, за да я защити!
Когато тази вечер в храма приключихме с раздаването на храната на бедните, аз най-сетне имах честта да се запозная с шри Рама. Обикновено Сундари беше единствената дургаваси, канена да седи пред него редом с рани, но този път рани каза:
— Сита, бих искала да се присъединиш към нас!