Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Как да намерим и другите пари? – попита тя. – Все пак са си наши.
– По-тихо – каза Греблото и вдигна пръст пред устните си. – И не знам колко са си „наши“...
– Но ако няма да ги търсим, какво правим тук? Не трябваше ли да отидем в затвора?
Греблото я срита под масата.
– Нещата невинаги стават точно по план – отговори Марта, като си мислеше за изчезналите картини.
Все още не беше събрала смелост да им каже нищо.
– Аз съм съгласен с Ана-Грета. Време е да продължаваме нататък – каза Греблото. – Омръзна ми да ям една и съща луксозна храна всеки ден, с всичките тези странни сосове и желета. Яде ми се един обикновен хамбургер.
– Да, точно така – обикновена, вкусна храна – съгласи се Кристина. – Видях какво им сервираха в затвора – кюфтета, риба и салата. Все полезни и хранителни неща.
Марта довърши ягодовото сорбе5, бутна чинията си настрани и внимателно попи устните си с ленената салфетка. Но преди да успее да каже нещо, Ана-Грета отново взе думата.
5 Разхладително десертно алкохолно питие, приготвено от плодове, сладолед, сироп и вино. – Б. р.
– Не знам какво правим тук. Трябваше да останем само няколко дни, най-много седмица. А днес вече е първи април – преди да се усетим, ще са минали цели две седмици. Идеята беше да избягаме от старческия дом „Диамант“, за да живеем по-добре в затво...
– Тихо! – просъска Греблото.
– Имам предвид, да живеем по-добре на друго място.
Всички отново замълчаха. Марта погледна Ана-Грета с ъгълчето на окото си. Тя беше права, разбира се. Колкото и да беше забавно да се занимават с обири, не можеха да останат вечно в хотела. Освен това вече разполагаха с парите, които щяха да им осигурят златни години след престоя в затвора. Просто органите на реда все още не си бяха свършили работата. Никой не беше очаквал такова глупаво стечение на обстоятелствата. Полицията дори не ги подозираше, а и никой от старческия дом не се беше опитал да се свърже с тях. Освен това липсваха и самите картини. Марта се прокашля.
– Слушайте сега, имаме един малък проблем.
– Марта пак ще ни държи реч – отбеляза Греблото.
– Най-добре да проведем разговора в една от нашите стаи – каза Марта.
Когато го произнесе, в гласа й ясно се долавяше специфичният диалект на родното й място – Умника знаеше, че това е признак за крайно изтощение. Докато се качваха с асансьора, той я хвана за ръката и леко я стисна. Марта изпита желание да отпусне глава на гърдите му и да се остави да бъде утешена, но се овладя.
– Мислите ли, че тук нещо изглежда различно? – попита ги тя, след като всички се настаниха на дивана с чаша кафе и парче торта.
Или почти всички – Греблото се беше преместил на едно кресло, след като за пореден път се беше опитал да седне върху плетката на Марта.
– Не – отговори бързо Греблото.
– Първо можеше поне да погледнеш – измърмори тя.
– Права си, може би изглежда малко по-различно – каза той, изправи се и отиде до рояла. – Явно просто са почистили стаята.
Греблото седна на рояла и се обърна към тях:
– Да изпеем ли нещо? Какво ще кажете за „Към морето“?
В този момент го прекъсна един остър писък.
– Картините ми! – изкрещя Кристина. – Изчезнали са!
– Картините не са твои – обади се Умника.
– Господи! – извика Ана-Грета и скри лице в ръцете си. – Сега ще им дължим трийсет милиона!
– Да, вече видяхте какво имам предвид – каза Марта. – Сега не само трябва да намерим добро скривалище за парите, но освен това трябва да открием и картините.
– Какво ще кажат децата ми? – промълви Кристина, подсмръкна и спря, за да си издуха носа. – Вече изобщо няма да се гордеят с мен. Робин Худ никога не е губил плячката си.
– Нали си давате сметка, че отмъкнахме две от най-ценните картини в Швеция? Нашето невнимание стана причина за загубата на две национални съкровища! – каза Ана-Грета и хвърли суров поглед на Марта. – Това изобщо не е според плана!
– Престанете! Всички вече се съгласихме, че Марта не е виновна – каза Умника. – Може би пак ще намерим картините?
– Но как? – попита Кристина. – Не можем да тръгнем и да разпитваме дали някой не е виждал един Моне и един Реноар!
– Според мен просто трябва да си понесем последствията – каза Марта. – Моментът е много удобен за това. Полицията явно не е по следите ни. Ако се предадем, може да получим по-лека присъда.
– И помощ в търсенето на картините – каза Умника. – Много си умна!
За известно време настъпи тишина. Марта донесе шампанското, за да разведри обстановката, но всички поклатиха глави.