Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Дребната старица, която наруши всички правила
Дребната старица, която наруши всички правила - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дребната старица, която наруши всички правила

Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 142
Перейти на страницу:

– Как да намерим и другите пари? – попита тя. – Все пак са си наши.

– По-тихо – каза Греблото и вдигна пръст пред устните си. – И не знам колко са си „наши“...

– Но ако няма да ги търсим, какво правим тук? Не трябваше ли да отидем в затвора?

Греблото я срита под масата.

– Нещата невинаги стават точно по план – отговори Марта, като си мислеше за изчезналите картини.

Все още не беше събрала смелост да им каже нищо.

– Аз съм съгласен с Ана-Грета. Време е да продължаваме нататък – каза Греблото. – Омръзна ми да ям една и съща луксозна храна всеки ден, с всичките тези странни сосове и желета. Яде ми се един обикновен хамбургер.

– Да, точно така – обикновена, вкусна храна – съгласи се Кристина. – Видях какво им сервираха в затвора – кюфтета, риба и салата. Все полезни и хранителни неща.

Марта довърши ягодовото сорбе5, бутна чинията си настрани и внимателно попи устните си с ленената салфетка. Но преди да успее да каже нещо, Ана-Грета отново взе думата.

5 Разхладително десертно алкохолно питие, приготвено от плодове, сладолед, сироп и вино. – Б. р.

– Не знам какво правим тук. Трябваше да останем само няколко дни, най-много седмица. А днес вече е първи април – преди да се усетим, ще са минали цели две седмици. Идеята беше да избягаме от старческия дом „Диамант“, за да живеем по-добре в затво...

– Тихо! – просъска Греблото.

– Имам предвид, да живеем по-добре на друго място.

Всички отново замълчаха. Марта погледна Ана-Грета с ъгълчето на окото си. Тя беше права, разбира се. Колкото и да беше забавно да се занимават с обири, не можеха да останат вечно в хотела. Освен това вече разполагаха с парите, които щяха да им осигурят златни години след престоя в затвора. Просто органите на реда все още не си бяха свършили работата. Никой не беше очаквал такова глупаво стечение на обстоятелствата. Полицията дори не ги подозираше, а и никой от старческия дом не се беше опитал да се свърже с тях. Освен това липсваха и самите картини. Марта се прокашля.

– Слушайте сега, имаме един малък проблем.

– Марта пак ще ни държи реч – отбеляза Греблото.

– Най-добре да проведем разговора в една от нашите стаи – каза Марта.

Когато го произнесе, в гласа й ясно се долавяше специфичният диалект на родното й място – Умника знаеше, че това е признак за крайно изтощение. Докато се качваха с асансьора, той я хвана за ръката и леко я стисна. Марта изпита желание да отпусне глава на гърдите му и да се остави да бъде утешена, но се овладя.

– Мислите ли, че тук нещо изглежда различно? – попита ги тя, след като всички се настаниха на дивана с чаша кафе и парче торта.

Или почти всички – Греблото се беше преместил на едно кресло, след като за пореден път се беше опитал да седне върху плетката на Марта.

– Не – отговори бързо Греблото.

– Първо можеше поне да погледнеш – измърмори тя.

– Права си, може би изглежда малко по-различно – каза той, изправи се и отиде до рояла. – Явно просто са почистили стаята.

Греблото седна на рояла и се обърна към тях:

– Да изпеем ли нещо? Какво ще кажете за „Към морето“?

В този момент го прекъсна един остър писък.

– Картините ми! – изкрещя Кристина. – Изчезнали са!

– Картините не са твои – обади се Умника.

– Господи! – извика Ана-Грета и скри лице в ръцете си. – Сега ще им дължим трийсет милиона!

– Да, вече видяхте какво имам предвид – каза Марта. – Сега не само трябва да намерим добро скривалище за парите, но освен това трябва да открием и картините.

– Какво ще кажат децата ми? – промълви Кристина, подсмръкна и спря, за да си издуха носа. – Вече изобщо няма да се гордеят с мен. Робин Худ никога не е губил плячката си.

– Нали си давате сметка, че отмъкнахме две от най-ценните картини в Швеция? Нашето невнимание стана причина за загубата на две национални съкровища! – каза Ана-Грета и хвърли суров поглед на Марта. – Това изобщо не е според плана!

– Престанете! Всички вече се съгласихме, че Марта не е виновна – каза Умника. – Може би пак ще намерим картините?

– Но как? – попита Кристина. – Не можем да тръгнем и да разпитваме дали някой не е виждал един Моне и един Реноар!

– Според мен просто трябва да си понесем последствията – каза Марта. – Моментът е много удобен за това. Полицията явно не е по следите ни. Ако се предадем, може да получим по-лека присъда.

– И помощ в търсенето на картините – каза Умника. – Много си умна!

За известно време настъпи тишина. Марта донесе шампанското, за да разведри обстановката, но всички поклатиха глави.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)