Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Възможно е и други магьосници да са чули за това – каза Оусън. – Ще се притесняват. Какво да им кажа?
— Просто, че има нова поредица от смущаващи убийства и че историята в пивницата най-вероятно е преувеличена. Не искаме хората да си правят разни изводи или да създават паника. – Той се изправи, последван от Баран.
— А ако намерите доказателства, че е използвана магия? – попита Оусън.
— Ще го мислим, когато се случи.
Оусън остана до бюрото, а Лорлън и Баран тръгнаха към вратата. Разпоредителят погледна към помощника си и видя, че младежът се мръщи загрижено.
— Не се тревожи – успокои го Лорлън и дори успя да се усмихне.
— Едва ли е по-зловещо от останалите убийства.
Оусън се усмихна леко и кимна.
Лорлън затвори вратата на кабинета си и тръгна бързо през фоайето към изхода.
— Трябва да разпиташ капитан Баран насаме, приятелю мой.
Лорлън погледна към седалището на Върховния повелител.
— Оусън е здравомислещ младеж.
— Здравомислещите хора са склонни към ирационалност, когато подозрителността им надделее.
— Трябва ли да бъде подозрителен? Какво се е случило снощи?
— Доста пияни обитатели станаха свидетели на неуспешен опит на крадците да заловят убиец.
— Наистина ли се случи точно това?
— Разпоредителю?
Лорлън примигна и осъзна, че стои пред отворената врата на каретата. Баран го гледаше с любопитство.
— Извинете ме. – Лорлън се усмихна. – Просто се консултирах с един колега.
Очите на Баран леко се разшириха, щом той разбра какво има предвид Лорлън.
— Това е доста полезно умение.
— Така е – съгласи се Лорлън и се качи в каретата. – Но и то си има своите ограничения.
„Или би трябвало да има” – допълни той наум.
Щом Сония влезе в подземната стая, стомахът й се сви; така ставаше всеки път, когато тя се сещаше за предстоящия урок по черна магия – тоест на всеки няколко минути. Изпълваха я съмнения и на няколко пъти тя почти достигна до решението да каже на Акарин, че е променила намеренията си. Но седнеше ли да обмисли всичко на спокойствие, решението й само се затвърждаваше. Обучението представляваше опасност и за нея, но алтернативата бе да постави Гилдията и Киралия в огромен риск.
Когато Акарин се обърна към нея и я погледна, тя се поклони.
— Седни, Сония.
— Да, Върховни повелителю.
Тя седна и погледна към масата. Върху нея беше подредена странна колекция от предмети: купа с вода, обикновено растение в саксия, клетка с харел, който душеше любопитно, книги и една лакирана, и неукрасена дървена кутия. Акарин четеше една от книгите.
— За какво е всичко това? – попита тя.
— За твоето обучение – каза той и затвори книгата. – Не съм обучавал никой друг на онова, на което ще те науча тази вечер. Собственото ми обучение не беше придружавано от обяснения. Научих повече едва след като открих старите книги, които лорд Корен е заровил под Гилдията.
Тя кимна.
— Как ги намерихте?
— Корен е знаел, че магьосниците, които първи са заровили сандъка, са били прави да запазят познанието за черната магия в случай, че един ден Гилдията се изправи пред някой по-силен враг. Но ако не е можело да бъда открито повече, то нямало да е от полза за никого. Корен написал писмо до Върховния повелител, което е трябвало да бъде предадено след смъртта му. В него той обяснил, че е заровил тайно хранилище с познание под сградата на Университета, което може да спаси Гилдията, ако тя се изправи срещу ужасен враг. – Акарин погледна към тавана. – Намерих писмото пъхнато в един дневник, когато преместваха библиотеката след ремонта. Указанията на Корен за откриването на тайното хранилище бяха толкова неясни, че никой от предшествениците ми не бе намерил достатъчно търпение, за да ги разгадае. Накрая съществуването на писмото било забравено. Аз обаче се досетих каква е тайната на Корен.
— И разгадахте указанията?
— Не. – Акарин се изкиска. – Пет поредни месеца изследвах под земните коридори, докато не намерих сандъка.
Сония се усмихна.
— Нямаше да е добре, ако Гилдията се беше изправила срещу ужасен враг. – Изведнъж тя се намръщи. – Всъщност вече се намира пред истинска заплаха.
На лицето на Акарин се изписа сериозно изражение. Той наведе поглед към предметите върху масата.
— Голяма част от нещата, които ще ти покажа, вече са ти познати. Обучавали са те, че всички живи същества съдържат енергия и че всички ние притежаваме бариерата на кожата, която да ни защитава от външни магически влияния. Ако я нямаше, всеки магьосник би могъл да ни убие от разстояние, като например проникне с ума си вътре в нас и просто смачка сърцето ни. Тази бариера допуска някои видове магия, като например лечителската, но само при наличието на контакт на кожа в кожа.