Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Той се отблъсна от масата и пристъпи към нея.
— Ако разкъсаш кожата, нарушаваш бариерата. Източването на енергия от този отвор става бавно. В часовете по алхимия си научила, че магията тече по-бързо през вода, отколкото през въздух или скала. В часовете по лечителство си учила, че кръвоносната система достига до всяка част на тялото. Когато направиш достатъчно дълбок разрез, за да източиш кръв, тогава доста бързо можеш да теглиш енергия от всички части на тялото. Умението за източването не е особено трудно за усвояване – продължи Акарин. – Мога да ти го обясня, както е обяснено в тези книги, и после да те оставя да експериментираш с животни, но за това ще са необходими много дни, дори седмици, преди да се научиш да теглиш контролирано. – Той се усмихна. – А скришното внасяне на всякакви животни ще ни създаде повече главоболия, отколкото си заслужава.
Лицето му отново стана сериозно.
— Но има и още една причина. В нощта, когато си ме видяла да черпя сила от Такан, ти си усетила нещо. Прочетох, че както при обикновената магия, така и при черната, използването й може да бъде усетено от други магьосници, особено ако се намират наблизо. Също както при обикновената магия, този ефект може да бъде прикрит. Не знаех, че мога да бъда засичан, докато не прочетох съзнанието ти. След това експериментирах, докато не се убедих, че съм недоловим. Сега трябва да те науча бързо на това, за да намаля опасността от откриване.
Той отново погледна към тавана.
— Сега ще те насочвам мисловно и двамата ще използваме Такан като наш първи източник. Когато той се появи, внимавай какво говориш. Той не иска да научава тези неща по причини, които са твърде лични и сложни, за да бъдат обяснявани.
Откъм стълбището се разнесоха приглушени стъпки, вратата се отвори и Такан влезе в стаята. Той се поклони.
— Викали сте ме, господарю?
— Време е да науча Сония на черна магия – каза Акарин.
Такан кимна. Той се приближи до масата и отвори кутията.
Вътре, върху ложе от фин черен плат, лежеше камата, която Акарин беше използвал, за да убие сачаканския шпионин. Такан внимателно я подхвана и я извади с благоговение. След това с едно плавно, отработено движение я постави върху китките си и се приближи до Сония с наведена глава. Акарин присви очи.
— Достатъчно, Такан – и никакво коленичене. – Той поклати глава. – Ние сме цивилизовани хора. Не поробваме другите.
Устните на Такан се разтеглиха в лека усмивка. Той погледна към Акарин с грейнали очи. Акарин тихо изсумтя, после кимна на Сония.
— Това е сачаканска кама, използвана само от магьосници – обясни той. – Ножовете им са изковани и наострени с магия. Направена е преди векове и се е предавала от баща на син. Последният й собственик беше Дакова. Аз щях да я изоставя, но Такан я намери и я взе с нас. Вземи я, Сония.
Сония предпазливо пое оръжието. Колко ли хора са били убити с тази кама? Стотици? Хиляди? Тя потрепери.
— Такан ще има нужда от този стол.
Сония стана. Такан зае мястото й и започна да си навива ръкава.
— Направи плитък разрез. Не натискай силно. Много е остра.
Тя погледна прислужника и усети как устата й пресъхва. Мъжът й се усмихна и повдигна ръката си. Кожата му бе покрита с белези. Също като акариновата.
— Виждаш ли – рече Такан. – И преди съм го правил.
Острието леко трепереше, когато тя го притисна към кожата му. Около разреза се появиха ситни червени капчици. Сония преглътна тежко. „Наистина го правя”. Тя вдигна глава и установи, че Акарин я наблюдава напрегнато.
— Не е нужно да научаваш това, Сония – каза той и взе камата от ръката й.
Момичето си пое дълбоко дъх.
— Напротив – отвърна тя. – Какво следва?
— Притисни дланта си към раната.
Такан се усмихваше. Тя внимателно положи длан върху раната. Акарин се пресегна и притисна ръце към слепоочията й.
— Съсредоточи се така, както когато се обучаваше на Контрол. Като за начало визуализацията много ще ти помогне. Покажи ми стаята на съзнанието си.
Тя затвори очи, призова образа на стаята си и влезе в нея. По стените висяха картини на познати лица и пейзажи, но тя не им обърна внимание.
— Отвори вратата към източника ти на сила.
Изведнъж една от картините се превърна във врата, оформи се дръжка. Сония се пресегна към нея и я завъртя. Вратата се отвори навън и изчезна. Пред нея се простираше тъмна бездна, насред която висеше блестящата сфера, представляваща силата й.